Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
Тя изсумтя презрително.
— Ти оставаш тук — заяви той категорично.
— А, така ли било?
Кристофър не обърна внимание на ироничната й усмивка. Тя не каза нищо повече и дори не се намръщи. Когато приключиха вечерята, Маги се извини и се качи горе. Луиза я изгледа подозрително.
Един час по-късно Кристофър си сложи палтото и шапката и се приготви да тръгва за губернаторската резиденция.
Педро чакаше, с каретата пред къщата:
— Сигурен ли си, че не желаеш да дойдеш с мен, Питър? Ти се труди толкова дълго, за да се стигне до тази вечер.
— А ти ми плати много добре за този труд — каза Питър с усмивка. — Не, ще ти доставя удоволствието сам да наблюдаваш как господин Харли връща онова, което е придобил по нечестен начин. Единственото ми желание е Стивън да можеше да се завърне заедно със земята.
Кристофър усети познатата болка от загубата на брат си.
— Ако можех да разменя проклетата земи срещу живота на Стивън, бих го направил.
— Готови ли сме за тръгване?
Мъжете вдигнаха глави и видяха как Маги слиза по стълбите. Облечена в тъмносиня рокля с дълги ръкави и висока яка, с предизвикателно килната напред шапка и наметало в ръка, тя изглеждаше досущ като изтънчена дама.
— Маги! — Кристофър се опитваше да звучи застрашително. — Мисля, че вече обсъдихме този въпрос.
Тя не изглеждаше впечатлена.
— Дискусията не ме удовлетвори.
— Но мен ме удовлетвори!
— Това е моята земя и аз ще дойда с теб, за да чуя как господин Харли я връща.
— За съпругата не е подходящо да присъства на такива срещи.
— Неподходящо ли? Ти наистина употребяваш тази дума твърде често, Кристофър — подкачи го тя.
Кристофър я изгледа кръвнишки. Питър се усмихна й поклати глава.
— Е, момчето ми, доколкото имам бегла представа за упоритостта на твоята съпруга, не виждам какво би могло да я накара да остане тук, освен ако я заключиш в килера или я завържеш за стола.
— Добре — съгласи се с нежелание Кристофър. — Можеш да дойдеш.
— Благодаря ти.
— Но няма да говориш нищо.
— Не бих и помислила да те притеснявам.
Икономът въведе Кристофър и Маги в салона. Губернаторът Шелдън дойде при тях и ги поздрави сърдечно. Дори да беше изненадан и шокиран от присъствието на Маги, беше достатъчно дипломатичен, за да не го покаже.
— Маги, скъпа моя! — голямата му ръка грабна нейната. — Чух за смелата ви постъпка при река Рокинг. Когато новината се разнесе из града, ще се превърнете в истинска героиня. А вие, Кристофър, изглеждате непокътнат. Мисля, че бихме могли да ви направим почетен американски гражданин, след като се справихте с гризлито. Малцина биха могли да се похвалят с такова нещо.
— Бих предпочел мечката да си беше вървяла по пътя, господине.
— Ако знаеше колко темпераментна е съпругата ви, мечката нямаше изобщо да се приближи — заяви Шелдън със смях.
Това беше самата истина, каза си Кристофър. Мечката бе постъпила разумно в края на краищата.
— Моля седнете и се разположете удобно — Шелдън посочи плюшеното викторианско канапе. — Господин Харли ще дойде всеки момент, сигурен съм в това. Марта ще ни донесе кафе, освен ако вие не желаете чай, драга моя.
— Ще пием кафе.
— Много съм доволен, че вашето дело бе разгледано толкова бързо от главния инспектор. Някои дела се проточват с години, както знаете. Хубаво е, че една такава добра и стара испанска фамилия все още пази корените си в Мексико. Именно испанското и мексиканското наследство правят тази територия уникална, не съм ли прав?
Преди губернаторът да се впусне в речи, Кристофър успя да смени темата.
— Вие разговаряхте ли с господин Харли?
— Ами… да. Дойде при мен, когато вие се намирахте при реката Рокинг. Тогава ме помоли да уредя тази среща. Човекът е разстроен, защото трябва да напусне онази земя, но всъщност не е вложил кои знае колко много пари, за да я купи. — Погледна многозначително към Кристофър.
— Ваше Превъзходителство, вие знаете историята. Казал съм ви открито какви са мотивите ми.
С крайчеца на окото си Кристофър забеляза как Маги сбърчи чело. Какво я беше подразнило?
— Не бих казал, че някой ще съжалява, ако Харли се махне. Той е по-добър комарджия, отколкото ранчеро, а земята, която е спечелил от брат ви има определено влияние за територията. Считам, че вие ще управлявате това владение по-добре. За щастие той е единственият, който живее в границите на дарението. Няма да е необходимо да се преместват други хора.
Марта влезе с поднос с кафе и сладки.
— Току-що пристигна един човек на кон, господине. Може би е господинът, когото очаквате.
— Можеш да го доведеш тук, Марта.