Кутията на Пандора
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #3
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кутията на Пандора». Краткое содержание книги:
От входа излезе същата възрастна тетка, вече носеше мрежа с празни бутилки, сигурно ги беше получила като натурална помощ. В същия миг пред къщата спря познатият черен автомобил с белия пропуск на предното стъкло. Горелик запали колата, обърна се, за да провери дали може да излезе на заден ход — и отново видя клетата женица. Тя вървеше с бърза, би казал, дори спортна крачка, на кръстовището рязко зави… хвърли торбата с бутилките в боклукчийската кофа. Горелик не можа да се включи в движението, затова изскочи от колата и се втурна подире й. Когато стигна до завоя, от лелката нямаше и помен, а от бордюра се отлепи синя жигула с окалян номер и след три секунди вече беше изчезнала от погледа му. Успя все пак да забележи, че караше жена — не онази с празните шишета, стара и мръсна, а млада, с бяла рокля, и черната й коса блестеше до синьо…
Министерският шофьор стоеше с апатичен вид на етажа и натискаше звънеца. Изгледа равнодушно Горелик как се мъчи да влезе, а после, без много да му мисли, бутна с рамо и мина през шперплата.
Ника седеше до парното, прикована с белезници за радиатора. Очите й бяха затворени, устата залепена с лейкопласт. Изпод разрошената й коса се стичаше тънка струйка кръв.
— … твойта мама — пошепна шофьорът, а Горелик отлепи лейкопласта и веднага разбра, че Ника е жива и съвсем здрава, защото човек не може да крещи така, ако не е невредим.
— Другарко Славина! Аз съм! — опита се да я надвика, докато се мъчеше да й свали белезниците. — Старши лейтенант Горелик! Всичко е окей!
Последното, разбира се, нямаше нищо общо с така създалата се ситуация, но старши лейтенантът не знаеше как да я успокои. А тя крещеше и кимаше към телефона. Горелик внезапно разбра, че не реве от страх или болка, а крещи думи, от които му причерня: „Отвлякоха Кеша!“
21
Резултатите от огледа, подредени в протокола, можеха да ударят в земята италианските трилъри на Коза Ностра.
„В семейната гробница на княжеския род Подворски, под гранитната плоча лейтенант Монахов откри обезобразен труп на жена, според сводките на Криминалната милиция — на народната артистка Анастасия Баранова, в неизвестност отпреди около седмица… Следователят от прокуратурата Турецки и инспектор Гордеев са открили труп на мъж, зазидан в стената на килера… В яма, асфалтирана отгоре, е намерен труп на мъж на възраст около 60–65 години, в униформа на генерал-лейтенант… В ямата са открити големи количества копчета с герб, монети, голяма измачкана тетрадка като приходно-разходна книга и две компютърни дискети…“
Свят да ти се завие от непоносимата воня на изгнилите трупове и от загадките, погребани тук. На следователите им призляваше и от смрадта, и от глада — бяха работили осем часа без прекъсване, но не смееха и да помислят за храна.
„… В мазето на къщата, в една от бетонните плочи за строежа, е открит труп на млад мъж с размазан череп и със следа от примка на гърлото. В кожения колан на панталона му е намерена малка пластмасова карта с отпечатана буква «В», номер «2874», и с черна надлъжна ивица.
Общо на територията на бившия почивен дом на Министерството на промишленото строителство на СССР са открити 9 (девет) трупа.“
Трябваше да се стяга вече за срещата с американските делови гости от хранителната промишленост. Шахов погледна часовника на бюрото, стана и влезе в „тайната стаичка“. Нещо средно между гостна и спалня, такава стаичка му се полагаше като на представител на съветския истеблишмънт.7 Шахов отвори гардероба, извади чиста бяла риза и кафява вратовръзка, подходяща за костюма. Преди да се преоблече, погледна в огледалото ризата и връзката върху себе си. Внимателно върна ризата в гардероба и извади от целофана нова — на тънко розово райе. И нея погледна в огледалото, одобри я. Докато си завързваше връзката, иронично изхъмка. Влюбил се, дъртият пръч, направо се е влюбил! Леко кокетираше пред себе си, защото още не се чувстваше никак стар и изпитваше почти забравен възторг от живота — като леден душ след сауна!
На телефонната уредба светна копчето на секретарката. Шахов недоволно се намръщи — нали я беше помолил да не го свързва с никого!
— Какво има, Маргарита Петровна?
— Виктор Степанович, там долу е… онзи… — запелтечи тя в обичайния си стил.
— По-живо, моля ви!
— Там е Митя с един милиционер…
— Кой Митя?
— Вашият шофьор.
— Катастрофа?!
— Мисля, че не. Идват да ви докладват.
— Веднага ги пуснете при мен!
7
Висше общество. — Б.пр.