Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
— Ако умра сега — каза му той, — едва ли ще ме помниш, като станеш на моята възраст.
Каза го без никаква видима причина, но ангелът на смъртта прелетя за миг в прохладния сумрак на кабинета и излезе през прозореца, оставяйки по пътя си струя пера, но детето не ги видя. Оттогава бяха минали повече от двадесет години и Хувенал Урбино скоро щеше да достигне възрастта на баща си от онзи следобед. Съзнаваше, че е същият като баща си, и към това сега се прибави потресаващото съзнание, че е също така смъртен като него.
Холерата се превърна за него в натрапчива мисъл. Знаеше за болестта малко, само основните неща, научени в някой общ курс, и му се струваше невероятно, че само преди тридесет години тя бе причинила във Франция, включително и в Париж, смъртта на повече от сто и четиридесет хиляди души. Но след смъртта на баща си той изучи всичко, което можеше да се научи за различните форми на холерата, почти като за изкупление, за да успокои паметта си, беше и ученик на най-изтъкнатия за времето си епидемиолог, създателя на санитарните кордони, професор Адриен Пруст, баща на великия писател. И когато се завърна в родния си край, още от морето усети вонята на пазара, видя плъховете в клоаките и децата, които се въргаляха голи из уличните локви, и не само разбра, че бедата вече е станала, но и бе сигурен, че всеки момент ще се повтори.
Не мина много време. След няколко месеца студентите му от Болницата на милосърдието го помолиха да им помогне за един болен с особено синкаво оцветяване по цялото тяло. На доктор Хувенал Урбино му стигаше само да го види от вратата, за да разпознае врага. Но имаха късмет: болният бе пристигнал преди три дни с кораб от Кюрасао и се бе явил сам във външната консултация на болницата, та нямаше изгледи да е заразил някого. За всеки случай доктор Хувенал Урбино предупреди колегите си, издействува властите да вдигнат тревога в близките пристанища, за да се локализира и постави под карантина заразеният кораб, и трябваше да сдържа началника на укреплението, който искаше да въведе военно положение и да приложи незабавно терапевтиката на оръдейния изстрел всеки четвърт час.
— Спестете си този барут за когато дойдат либералите — каза му докторът в добро настроение. — Вече не сме в средновековието.
Болният умря на четвъртия ден, задавен в едно бяло, зърнисто повръщане, но през следващите седмици не бе открит нито един друг случай въпреки постоянната бдителност. Малко по-късно вестник „Диарио дел Комерсио“ публикува известието, че две деца са умрели от холера в различни места на града. Установи се, че едното от тях е имало обикновена дизентерия, обаче другото — момиченце на пет години, изглежда, наистина бе станало жертва на холерата. Изолираха родителите и тримата му братя и ги поставиха под индивидуална карантина, а целият квартал бе подложен на строго медицинско наблюдение. Едно от децата се бе заразило от холерата, но съвсем скоро се възстанови и щом мина опасността, цялото семейство се върна у дома си. През следващите три месеца бяха регистрирани още единадесет случая, а на петия месец случаите обезпокоително нараснаха, но в края на годината се сметна, че рискът от избухване на епидемия е бил предотвратен. Никой не се и съмняваше, че именно строгите санитарни мерки на доктор Хувенал Урбино са спомогнали да стане чудо много повече, отколкото можаха съветите и предупрежденията му преди. Оттогава, че и доста години от нашия век, холерата продължаваше да се среща не само в града, но и почти по цялото карибско крайбрежие и в поречието на Магдалена, но никога повече не се разрасна в епидемия. Вдигнатата тревога принуди властите да обърнат по-сериозно внимание на предупрежденията на доктор Хувенал Урбино. В Медицинския факултет бе въведена задължителна катедра по холера и жълта треска, а неотложната нужда да се ликвидират клоаките и да се построи пазар далеч от бунището вече срещаше разбиране. Но тогава доктор Хувенал Урбино не се погрижи да отстоява победата си, нито имаше настроение да упорствува в обществената си мисия, защото самият се чувствуваше обезсърчен, отнесен и разпилян заради светкавицата на любовта към Фермина Даса. Решен бе да промени всичко и да забрави всичко друго в живота си.