Египетската тайна на Наполеон

Неспирното потропване на подметките на един чиновник го изтръгна от размишленията му.

— Гражданино Бонапарт, комисар Дьо Понтекулан ви очаква в кабинета си.

Наполеон прехапа език, за да не нагруби разсилния. Той не беше обикновен гражданин. Беше генерал. Въпреки това, реши да го последва, без да отговори.

Дьо Понтекулан, нагизден с обилно напудрена перука, завързана с черна панделка на тила, все още показваше признаци на махмурлук. Въпреки че, за разлика от предната вечер, вече нямаше вид на шут и гуляйджия, червендалестото му лице издаваше, че често прекалява.

— Бонапарт! — възкликна той от дъното на канцеларията, претрупана с окачени по стените големи карти на Франция. — По-точен сте от повечето войници от храбрата ни войска.

— Нямам нищо по-интересно, което да правя днес, мосю.

— Чудесно! — изръкопляска той, развеселен. — В такъв случай ще ви забавлявам аз.

Истината е, че блюдолизецът с копринени къдрици и фин сюртук никак не се нравеше на Наполеон. Имаше полза от него, за да му помогне да постигне целите си, и го търпеше заради добрите препоръки, които можеше да даде за него на министър Обри или на Бара, когото бяха започнали да наричат „краля на републиката“. Но Бара отдавна не криеше симпатиите си към Наполеон. При това положение Бонапарт усещаше, че за бъдещето му решаващи ще са дворцовите интриги, а не геройството във война, на която никога няма да го изпратят…

— Щяхте да ми покажете къде са френските пирамиди, комисарю. Спомняте си, нали?

— Разбира се! — усмихна се отново подлизуркото. — Този въпрос е малко познат тук, но привлече вниманието ми, след като ме назначиха в топографския отдел на Павилиона на цветята. Вчера вие ми го напомнихте, като заговорихте за беглеца Сен Жермен.

— Без съмнение благоприятно съвпадение.

— Така е. Между другото, познавате ли Отюн?

Дьо Понтекулан отвори чекмедженце под работната си маса и извади показалка, с която описа кръг около малка точка над Лион върху най-близката карта.

— Не, мосю.

— Там е първата пирамида… Истината е, че от нея е останала само купчина безформени камъни, които все още могат да бъдат посетени, ако поемете по пътя за Везле или Дижон и след това се спуснете успоредно на река Ару.

Дьо Понтекулан му говореше така, сякаш Наполеон щеше незабавно да поведе експедиция към този район.

— Смятаме, че е била издигната по римско време и че вероятно е послужила за гробница на някой заможен патриций, но не успяхме да установим нищо друго. Под ръководството на отговорниците за пътищата и пристанищата направихме някои разкопки, но без успех. Не намериха и една проклета сребърна монета. Нищо.

— И къде казвате, че се намира, мосю?

— Намира се на около километър и половина от планина, наречена Бриску. Не е трудно да се види, защото първоначално дължината на основата й трябва да е била шестнайсет метра, а височината — около двайсет и седем.

— Наистина никак не е била малка. Колкото десететажна къща в центъра на Париж.

— Че кой казва, че е била малка, гражданино Бонапарт? Корсиканецът умело върна разговора в първоначалната му посока.