Свят на смъртта I
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта I». Краткое содержание книги:
Сега вече Джейсън разбра какво означава да знаеш, че си мъртъв. Без гориво ракетата щеше да тупне като камък долу в джунглата и да се разбие на хиляди парченца при удара. Нямаше спасение.
Двигателите обаче включиха, забоботиха, а Джейсън отново падна на палубата и си удари носа. Но се надигна, разтърка го и се усмихна. Значи в резервоарите имаше гориво — забавянето при старта просто беше част от самото катапултиране, като по този начин се даваше възможност на ракетата да се отдели от кораба. А сега трябваше да я овладее. И той се намести на пилотското място.
След получената от висотомера информация автопилотът бе задържал ракетата на курс успореден на земята. Както при всички аварийни ракети, и тук управлението се оказа детински просто, предназначено за изпаднали в беда новаци. Автопилотът не можеше да се изключи — функционираше паралелно с ръчното управление и предпазваше от неразумно пилотиране. Джейсън завъртя руля, за да направи остър завой, но автопилотът го омекоти до полегата крива.
През люка се виждаше как огромният кораб открива огън от много по-остър ъгъл. Джейсън не знаеше нито кой го пилотира, нито какво бяха намислили… но не можеше да рискува. С все сили тласна руля напред за светкавично спускане и взе да проклина, като видя как плавно се понесе надолу. По-големият кораб нямаше такива ограничения. Просто промени курса със зашеметяваща маневра и полетя към него. От носовите оръдия откриха огън и взривът на кърмата разтресе малката ракета. От това автопилотът или излезе от строя, или пък този път реши да се подчини. Плавното спускане се превърна в неудържимо падане и джунглата започна да придобива все по-огромни размери.
Джейсън върна руля в предишното положение и едва успя да закрие лицето си с ръце, преди ракетата да се разбие.
Грохотът на двигателите и пукотът на пречупените дървета се сляха в оглушителен трясък. После настъпи тишина и от мястото на катастрофата се издигна дим. А високо горе корабът кръжеше колебливо. Спусна се малко по-ниско, сякаш искаше да се приземи, за да разузнае. След това се издигна отново, тъй като от града дойде настойчив зов за помощ. Предаността към своите надделя, той направи завой и забълва огън по пътя към дома.
23.
Клоните на дърветата бяха забавили падането на ракетата, предните й двигатели бяха изгорели при принудителното кацане, но тресавището бе омекотило до известна степен удара. Разбитият цилиндър потъваше бавно в застоялата вода и тиня. Носът вече беше доста надълбоко, когато Джейсън успя да отвори с ритник аварийния люк в средата на корпуса.
Нямаше начин да прецени за колко време ракетата ще потъне напълно, а и на Джейсън съвсем не му беше до подобни разсъждения. Разнебитен и окървавен, той с последни сили се измъкна навън. Сетне, като шляпаше и падаше, той се отправи към по-твърда земя и седна тежко веднага, щом намери място, което щеше да го издържи.
Зад него потъна с бълбукане спасителната ракета. Известно време на повърхността излизаха мехурчета от хванатия в капан въздух, после изчезнаха и те. Водата се успокои и сега, освен строшените клони, нищо друго не подсказваше, че тук някога е идвал кораб.
Над тресавището бръмчаха насекоми и единственият звук, който нарушаваше покоя на гората отсреща, бе жестокият рев на някакво животно, нахвърлило се върху плячката си. Но ехото постепенно заглъхна и отново настъпи дълбока тишина.
Джейсън с мъка се отърси от унеса си. Имаше чувството, че тялото му е минало през месомелачка, а замъгленото му съзнание не можеше да роди ни една мисъл. След дълги минути съсредоточаване той стигна до заключението, че най-напред се нуждае от уреда за първа помощ. Обаче му беше много трудно да го откачи, а и бутонът не работеше. Най-сетне изви ръката си, докато успя да я намести под отвора, и натисна целия уред. Той забръмча усърдно — Джейсън предполагаше, че го е включил, макар да не усещаше иглите. Пред очите му се завъртя всичко, но не след дълго си дойде на мястото. Болкоуспокояващите средства задействаха и той бавно излезе от тъмния облак, който бе помрачил съзнанието му в момента на катастрофата.
Разсъдъкът му се възвърна, а заедно с него и чувството за самота. Той беше без храна, без приятели, заобиколен от враждебните сили на една чужда планета. Дълбоко в него започваше да се надига паника, която успя да потисне с огромното усилие на волята.
— Мисли, Джейсън, не се поддавай на чувствата — произнесе той на висок глас, за да се успокои, но веднага съжали, тъй като в тази пустош гласът му прозвуча слабо, дрезгаво и истерично. Нещо дращеше в гърлото му, той се изкашля, за да го прочисти, и изплю кръв. Видът на червеното петънце неочаквано го ядоса. Той ненавиждаше планетата на смъртта и невероятната тъпота на хората, които я населяваха. Проклятията, изречени на висок глас, звучаха по-добре и по-въздействащо. Той престана да вика и да размахва заканително пръст във въздуха, но, изглежда, му беше олекнало. Ядът разми страха и го върна към действителността.