Свят на смъртта I
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта I». Краткое содержание книги:
Джейсън го захвърли с ругатни и той изчезна с плясък в една локва. Свършено и с лекарствата. Свършено е с уреда за първа помощ. Свършено е с Джейсън динАлт. Самотен борец срещу опасностите в един свят на смъртта. Сърцат чужденец, който можел да се мери по издръжливост с коренното население. Един-единствен ден остана само и смъртната му присъда бе подписана.
Зад него се раздаде задавено ръмжене. Той се извърна, залегна и стреля в движение. Всичко свърши още преди да достигне до съзнанието му. Пирийският метод на обучение бе автоматизирал рефлексите му на предмозъчно ниво. Джейсън гледаше изумено грозилището, което умираше на една крачка от него, и си мислеше колко добре е обучен.
Първата му реакция бе съжаление, че е убил едно от кучетата на груберите. Когато го загледа по-отблизо обаче, видя, че животното се различава леко по характерните си белези, по размерите и по нрава си. Въпреки че предните му крайници бяха почти размазани и от раните струеше кръв, то пак се мъчеше да стигне до Джейсън. И почти успя да се добере до краката му, преди очите му да се изцъклят съвсем.
Не беше съвсем като кучетата на груберите, въпреки че имаше вероятност да е техен неопитомен роднина. Също както кучетата и вълците. Джейсън се зачуди дали между мъртвия звяр и вълците не съществува и друга прилика. Дали и те не се движеха на глутници?
При тази мисъл той вдигна поглед… и съвсем навреме. Сред дърветата се мярнаха огромни туловища, които се приближаваха. Той застреля две от тях, а останалите свирепо оголиха зъби и отново потънаха в гората. Но не си тръгваха. Вместо да се уплашат от смъртта, те освирепяха още повече.
Седнал гърбом към дървото, Джейсън ги чакаше да се приближат и едва тогава стреляше. С всеки един изстрел, с всеки предсмъртен рев останалите зверове все повече обезумяваха и започваха да вият все по-силно. Някои от тях се сбиваха помежду си, за да си излеят яда. Изправил се на задните си крака, един от зверовете къртеше с нокти огромни ивици от кората на едно дърво. Джейсън се прицели, но беше твърде далеч, за да го улучи.
Реши, че треската си има и своите предимства. Знаеше, че според законите на логиката ще издържи само до залез-слънце или докато му свършат патроните. Но това не го тревожеше особено. Всъщност нищо нямаше значение. Той се отпусна, успокои се напълно и вдигаше ръка колкото да стреля, а после отново я смъкваше. Трябваше и често-често да се извръща, да поглежда зад дървото, за да убива онези зверове, които го дебнеха извън полезрението му. Смътно съжаляваше, че не е избрал по-малко дърво, но вече не си струваше да се мъчи да се премества.
Някъде следобед изстреля и последния си патрон. С него повали един звяр, на който бе позволил да дойде прекалено близо. Беше забелязал, че не улучва надалеч. Звярът изръмжа и се строполи, животните наоколо се оттеглиха и завиха съчувствено. Едно от тях се показа и Джейсън натисна спусъка.
Чу се само леко щракване. Той опита отново, за да провери да не е станала някаква засечка, но пак се разнесе същото щракване. Оръжието беше празно, празна беше и четвъртитата торбичка на колана му. Смътно си спомняше, че вече го е зареждал, но не можеше да се сети колко пъти.
Значи това било краят. Оказа се, че всички имат право. Пиръс беше по-силен от него. Въпреки че не би трябвало да приказват много-много. Пиръс щеше да убие и тях накрая. Пирийците никога не умираха в леглото си. Старите пирийци никога не умираха от собствена смърт.
След като вече не му се налагаше да се мъчи да стои нащрек и да държи оръжие, той се остави на треската. Искаше му се да заспи и знаеше, че ще е за дълго. Гледаше с притворени очи как дебнещите хищници се промъкват все по-близо до него. Най-близкият беше вече готов за скок. Джейсън виждаше как краката му напрягат мускули.
Той скочи. Но се преметна във въздуха и падна, преди да връхлети отгоре му. От зейналата му паст бликна кръв, а отстрани на главата му стърчеше късият метален край на стрела.
От храсталака излязоха двама мъже и се наведоха над Джейсън. Изглежда, самото им присъствие бе достатъчно за хищниците, тъй като всички бяха изчезнали.