Свят на смъртта I
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта I». Краткое содержание книги:
— Бий се! Та поне да изпитам някакво удоволствие, като те убия. — И отмести гранитния си юмрук, с който щеше да откъсне главата на Джейсън от раменете.
— Давай — каза Джейсън и спря да се съпротивлява. — Убий ме. Изобщо няма да ти е трудно. Само не казвай, че е справедливо. Уелф загина, за да ме спаси. Но хората на острова умряха заради твоята глупост. Аз желаех мир, а ти — война. Ето ти я сега. Убий ме, за да успокоиш съвестта си, защото едва ли можеш да приемеш истината такава, каквато е.
С яростен рев Кърк стовари тежкия си като скала юмрук.
Мета го сграбчи с две ръце за лакътя и увисна на него, като се опитваше да измести посоката на удара. И тримата се строполиха на земята, при което Джейсън едва не се задуши под тежестта на телата им.
— Недей — крещеше тя. — Джейсън не искаше онези хора да слизат долу. Идеята беше твоя. Не можеш да го убиеш заради това!
Заслепен от ярост, Кърк не чуваше нищо. Той насочи вниманието си към Мета и я отблъсна от себе си. Тя беше жена и ловкостта и силата й бяха нищожни в сравнение с огромните му мускули. Но тя бе пирийка и успя да постите това, което не би било по силите на нито един чуждоземец. Тя го забави за миг и ожесточената му атака прекъсна, докато той се опитваше да разтвори пръстите й и да се отърве от нея. Справи се твърде бързо, но Джейсън имаше достатъчно време да се добере до вратата.
Джейсън излезе със залитане и тръшна люка след себе си. Едва успя да го залости, и Кърк заблъска неудържимо отвътре. Металът заскърца, заогъва се и поддаде. Една от пантите изхвърча, а другата се държеше едва. При следващия удар щеше да отиде и тя.
Джейсън обаче не си губеше времето. Не изчака да види дали люкът ще спре беснеещия пириец. На кораба нямаше люк, който да може да го спре. Затова се спусна по стълбата колкото се може по-бързо. На кораба не беше в безопасност, което означаваше, че трябва да се махне оттук. Пред него се намираше палубата с аварийните ракети.
Откакто ги видя за първи път, Джейсън често се сещаше за тях. Макар и да не беше предвиждал точно такава ситуация, той знаеше, че може да настъпи момент, когато да му потрябва собствено превозно средство. Аварийните ракети му се бяха сторили най-доброто разрешение, само дето Мета му бе казала, че нямат гориво. Тя беше права в едно — резервоарите на ракетата, в която бе влязъл, наистина бяха празни, той провери. Обаче имаше още пет, които не бе проучил. Тези негодни за употреба ракети дълго не му излизаха от ума и най-накрая Джейсън стигна до единственото, както се надяваше, правилно заключение.
Пирийците нямаха друг кораб. Мета му беше казала, че отдавна искали да си купят още един, но все не им стигали средствата. Военните разходи винаги успявали да погълнат всичко. Всъщност и един кораб им вършеше работа. Единствената трудност се състоеше в това, че той непрекъснато трябваше да е в действие, иначе пирийският град загиваше. Без доставките щяха да ги изтребят само за няколко месеца. Затова беше изключено екипажът да изостави кораба си. Не можеха да го напуснат, в каквато и беда да изпаднеше. Ако загинеше корабът, загиваше целият им свят.
По тази логика нямаше нужда да се зареждат с гориво спасителните ракети. Или не всичките. Здравият разум обаче изискваше поне в една от тях да има гориво, за да може тя да се използва за кратки полети, които биха били нерентабилни за кораба-майка. Тук нишката на логиката му изтъняваше. Прекалено много „ако“. Ако те въобще използваха аварийните ракети, една от тях би трябвало да е заредена с гориво. Ако това бе така, сега в една от тях има гориво. И ако е така… в коя от шестте има? Джейсън нямаше време да ходи да проверява. Трябваше да улучи от първия път.
Разсъжденията му го бяха довели и до самия отговор — последният от дълга поредица предположения. Ако една от ракетите бе заредена, това би трябвало да е най-близката до командната кабина. Точно тази, към която се бе втурнал сега. От този низ догадки зависеше животът му.
Зад гърба му люкът се разби с трясък. Кърк изскочи с рев през него. Джейсън напрегна силите си докрай, доколкото това бе възможно при двойното притегляне, и се хвърли напред през люка на ракетата. Сграбчи с две ръце лоста за аварийно изстрелване и го дръпна надолу.
В същия миг сигналният звънец даде тревога и люкът се трясна буквално под носа на Кърк. Единствено рефлексите му на пириец го спасиха да не бъде премазан.
Заредените с твърдо гориво стартови двигатели се възпламениха и аварийната ракета катапултира от кораба-майка. Светкавичното ускорение прилепи Джейсън към палубата, после ракетата пое крива на свободно падане и той се понесе из въздуха. Главният реактивен двигател не заработи.