Свят на смъртта I
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта I». Краткое содержание книги:
Чувството за вина отново налетя Джейсън и му запуши устата. В ума му изплува откъс от древна легенда, в която се разказваше как един човек без късмет унищожил цял кораб, за да умрат всички заедно в него, но той взел, че останал жив. Да не би същото да важеше и за него? Да не би да беше унищожил цял един свят? Нима щеше да се осмели да признае пред тези хора, че е взел аварийната ракета само и само да отърве собствената си кожа?
Наведени над него, тримата пирийци чакаха думите му. Джейсън притвори очи, за да не вижда лицата им. Какво би могъл да им каже? Ако признаеше истината, те несъмнено щяха да го убият на място, напълно убедени в справедливостта на постъпката си. Той вече не се страхуваше за себе си, но ако загинеше сега, смъртта на толкова хора щеше да се окаже напразна. А все още имаше възможност да се сложи край на войната на тази планета. Вече всички факти бяха налице, оставаше само да се подредят. Непременно щеше да прозре разрешението, ако не беше толкова уморен. То беше някъде наоколо, спотайваше се в някое ъгълче на мозъка му и чакаше да бъде измъкнато оттам.
Внезапно отвън се разнесоха приглушени човешки викове и тежко трополене. Долови ги единствено Джейсън. Останалите не се интересуваха от нищо друго, освен от отговора му. Той си блъскаше главата, но не намираше думи, за да им обясни. Каквито и да са били подбудите му, сега в никакъв случай не можеше да им признае истината. Ако загине, загиваше и всяка надежда. Трябваше да излъже, за да спечели време и да намери правилното решение, което изглеждаше тъй мъчително близко.
Но беше толкова уморен, че и една правдоподобна лъжа не можеше да скалъпи.
Тишината в колибата се взриви от трясъка на отварящата се врата. На прага застана як и набит мъж със зачервено от гняв лице, което изпъкваше на фона на чисто бялата му брада.
— Да не сте оглушали? — изръмжа той. — Цяла нощ яздя и крещя като луд, а вие си седите тук като квачки! Излизайте! Земетресение! Иде голямо земетресение!
Всички се изправиха на крака и го засипаха с въпроси. Рес едва успя да надвика глъчката:
— Хананас! Колко време имаме?
— Време! Кой ти гледа времето! — ругаеше белобрадият. — Излизайте или сте загубени, туй знам аз.
Нямаше време за спорове. Настъпи страхотна суматоха и Джейсън за минута бе привързан на носилка върху един дорим.
— Какво става? — попита той мъжа, който се занимаваше с него.
— Идва земетресение — отговори му той, докато затягаше възлите. — Хананас е най-добрият ни гадател. Винаги усеща земетресенията предварително. Ако вестта се разпространи достатъчно бързо, можем да се отървем. Гадателите не бъркат, казват, че предусещат идването им.
Той затегна и последния възел и изчезна.
Тръгнаха привечер и червенината на залеза се подсилваше от страховитото зелено сияние на северния небосклон. Далечният тътен не толкова се чуваше, колкото се усещаше, а земята под краката им се раздвижваше. Без да чакат подканяне, доримите препускаха тромаво напред. Прегазиха през едно тресавище и когато се озоваха на отсрещната страна, Хананас рязко промени посоката. Малко по-късно се възпламени южният небосклон, но Джейсън не се изненада. Пламъците осветиха всичко наоколо, посипа се пепел, а по дърветата заудряха горещи камъни. Щом паднеха, от тях се вдигаше пара и ако малко преди това не бе валяло, несъмнено и горски пожар щеше да застигне бегълците.
До колоната им изникна застрашително някаква огромна фигура и когато излязоха на едно незалесено място, Джейсън успя да я огледа в отразената от небето светлина.