Свят на смъртта I
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта I». Краткое содержание книги:
— Никога не съм виждал… нещо подобно преди — чу се от високоговорителя. — Като някакви огромни растения са, високи най-малко десет метра… но пък се движат. Тези клони, пипала или нещо от този род непрекъснато се извиват към нас и пред очите ми причернява все повече и повече…
— Застреляйте едно и да видим какво ще стане — каза Кърк.
Последва изстрел и в същия миг вълната от духовна ненавист се стовари с още по-голяма сила върху хората и ги повали на земята. Те се затъркаляха от болка, изгубиха и съзнание, и способност да мислят или да се бият с подземните зверове, които се нахвърлиха отново върху тях.
Дори високо горе, в кораба, Джейсън почувства удара върху съзнанието си и се зачуди как ли се е отразил на хората долу. И останалите пирийци в командната зала бяха разтърсени. Кърк блъскаше по рамката на екрана и крещеше на мъжете долу, които не го чуваха:
— Изтегляй се, върни се…
Беше твърде късно. Те помръдваха едва-едва под победното шествие на Пирийските животни, които затърсиха с нокти уязвимите в екипировката им места. Един от мъжете обаче се раздвижи, изправи се и с голи ръце отпъди тези чудовища. След това политна напред и се наведе над телата, които се гърчеха под него. Напрегна рамене и с мъка издърпа още един човек. Той бе мъртъв, но раницата му беше на гърба. Окървавените пръсти на живия затършуваха в нея, след което вълната на смъртта погълна и двамата.
— Това беше бомбата! — извика Кърк на Мета. — Ако не я е пренастроил, все още имаме минимум десет секунди. Да се махаме оттук!
Джейсън едва успя да се тръшне на креслото за ускорение и двигателите стартираха. Налягането го притисна надолу, продължавайки да се увеличава стремително. Причерня му пред очите, но той не изгуби съзнание. Въздухът свистеше пронизително при допира с корпуса, ала всичко утихна, след като напуснаха атмосферата.
Мета тъкмо намаляваше скоростта, когато на екраните избухна ослепителна, бяла светлина. Те мигновено отвърнаха поглед и камерите на корпуса изгоряха. Мета включи в действие филтрите, после натисна някакъв бутон и ги замени с нови.
В далечината, долу, сред кипящото море на мястото, където преди секунда се намираше островът, се издигаше огромна пламтяща гъба. Тримата я гледаха безмълвно и неподвижно. Кърк се съвзе пръв.
— Давай към дома, Мета, и се свържи с оперативния отдел на екрана. Загинаха двайсет и пет души, но си изпълниха задачата. Изтребиха онези зверове… каквито и да бяха те… и сложиха край на войната. Едва ли един истински мъж може да мечтае за по-достойна смърт.
Мета влезе в орбита и се свърза с оперативния отдел
— Изглежда, става нещо — каза тя. — Получавам сигнал от робота, контролиращ автоматичното приземяване, но никой друг не отговаря.
На празния екран се появи някакъв човек. Облян в пот, той попита разтревожено:
— Кърк, ти ли си? Веднага връщай кораба. На периметъра имаме нужда от ударната му мощ. Тук преди минута настъпи ад, обща повсеместна атака, по-страшна от всичко, което съм виждал досега.
— Какво искаш да кажеш? — изумено заекна Кърк. — Войната свърши. Ние ги взривихме, разрушихме щаба им напълно.
— Войната продължава както никога досега — отсече човекът отсреща. — Не знам какво сте направили, но тук всичко ври и кипи. Хайде стига си приказвал, а връщай кораба!
Кърк бавно се извърна към Джейсън, като на лицето му беше изписана неподправена животинска кръвожадност.
— Ти! Заради тебе! Трябваше да те убия още като те видях първия път. Не че не ми се искаше, но сега знам, че съм имал право. Откакто си дошъл, си като проклятие, което сее навсякъде смърт. Знаех, че грешиш, но се подведох по изопачените ти думи. И сега виж какво стана. Първо уби Уелф. После се разправи с онези хора в пещерата. А сега и тази атака срещу периметъра… ще си отговорен за смъртта на всички, които загинат там!
Кърк приближаваше към Джейсън бавно, стъпка по стъпка, с разкривено от ненавист лице. Джейсън се дърпаше назад, докато раменете му опряха в касата и нямаше накъде повече да мърда. Кърк замахна, но не сви ръката си в юмрук, а му зашлеви плесница. Въпреки че Джейсън я очакваше, тя все пак го разтърси и той се просна на пода. Подпря се с ръка на касата и видя, че пръстите му се намират съвсем близо до херметически затворените цилиндри с матриците за скока.
Джейсън грабна с две ръце една от тежките капсули и я измъкна. След това с все сила я запокити в лицето на Кърк. Тя разкъса кожата по скулите и челото му и от раните рукна кръв. Но това ни най-малко не забави, нито спря исполина. С безжалостна усмивка той се наведе и вдигна Джейсън на крака.