Свят на смъртта I
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта I». Краткое содержание книги:
— Ще ти кажа какво му е лошото на примирието. Това е изход само за страхливци, ето какво. Можеш да го предложиш ти, който си от друга планета и нищо по-добро няма да ти дойде на ум. Но наистина ли мислиш, че аз бих допуснал дори за миг такава пораженческа идея в главата си? И когато говоря, говоря не само от свое име, а от името на всички нас тук. Ние нямаме нищо против да се бием и знаем как. Знаем, че ако тази война свърши, ние бихме изградили тук един по-хубав свят. В същото време, ако можем да избираме между продължаване на войната или малодушен мир… ние ще гласуваме за войната. Тя ще свърши единствено когато врагът бъде унищожен докрай.
Пирийците наоколо измърмориха нещо в знак на съгласие и Джейсън трябваше да надвика глъчката:
— Наистина чудесно. Обзалагам се, че дори си въобразяваш, че си оригинален. Но нима не чуваш ликуването зад кулисите? Това са духовете на всички онези негодници, които са дрънкали оръжие и са възхвалявали благородната война. Те дори разпознават и неизменния лозунг: „Ние сме на страната на светлината, а врагът е създание на мрака.“ И, по дяволите, няма значение, че и противниковата страна твърди същото. Ти продължаваш да си служиш със същите онези думи, с които са се убивали хора още в зората на човешкото съществуване. „Малодушен“ мир, прекрасно. Мирът означава да не водиш война, да не се биеш. Нима си малодушен, ако не се биеш? Какво се опитваш да скриеш с това семантично объркване? Истинските си подбуди ли? Не мога да те виня, ако се срамуваш от тях… и аз бих се срамувал. Защо просто не се изправиш и да кажеш, че продължаваш войната, тъй като обичаш да убиваш? Ти и твоите убийци изпитвате удоволствие, като гледате как другите умират, и затова искаш да им доставиш още по-голямо удоволствие!
В настъпилата тишина се усещаше безмълвното напрежение. Всички чакаха отговора на Кърк. Лицето му бе побеляло от едва сдържан гняв.
— Прав си, Джейсън. Ние обичаме да убиваме. И ще убиваме. Всичко на тази планета, което се е било срещу нас, ще умре. Ние с голямо удоволствие ще се заемем с това.
Той се обърна и излезе, но тежките му думи още витаеха из въздуха. Останалите се разприказваха развълнувано и го последваха. Изтощен и победен, Джейсън отново се отпусна на креслото.
Когато вдигна поглед, всички си бяха отишли — всички освен Мета. На лицето й бе изписано същото кръвожадно въодушевление, както у останалите, но то бързо се стопи, щом тя погледна Джейсън.
— Да кажеш нещо, Мета? — заяде я той. — Някакви съмнения? И ти ли мислиш, че унищожението е единственият начин да се прекрати тази война?
— Не зная — отвърна тя. — Не мога да бъда сигурна. За първи път в живота си имам повече от един отговор на един и същи въпрос.
— Поздравявам те — с горчивина й каза той. — Това е признак, че порастваш.
22.
Джейсън стоеше настрана и гледаше как пренасят смъртоносния товар на кораба. Пирийците, които подреждаха пушките, гранатите и газовите бомби, бяха в добро настроение. Когато качваха на борда атомната бомба, един от тях дори подхвана някаква маршова песен и другите се присъединиха към него. Те навярно се радваха, но предстоящото клане изпълваше Джейсън с дълбоко униние. В известен смисъл той се чувстваше предател. Може би откритите от него форми на живот наистина трябваше да се унищожат… а може би не. Унищожаването им би било чисто убийство, ако не се направеше и най-малкият опит за помирение.
Кърк излезе от сградата на щаба, а от кораба вече долиташе воят на стартиращите помпи. Отлитането беше въпрос на минути. Джейсън се отправи към пириеца, като се мъчеше да влачи краката си колкото се може по-бързо, и успя да го пресрещне насред пътя.
— Идвам с вас, Кърк. Дължите ми поне това, задето ги открих.
Пириецът се поколеба, тъй като не остана особено възхитен от намерението му:
— Това е бойна акция. Няма място за наблюдатели, а и допълнителният товар… Пък и е твърде късно да ни спреш, Джейсън, знаеш това.
— Вие, пирийците, сте най-лошите лъжци във вселената — отвърна му Джейсън. — И на двамата ни е известно, че корабът може да лети и с десетократно по-тежък товар. Сега ще ми разрешиш ли да дойда, или ще ми забраниш, без да имаш каквито и да било основания за това?
— Качвай се. Но не се пречкай, че може и да те прегазят.
Този път полетът бе много по-кратък, тъй като имаха точно определена цел. Мета издигна кораба в стратосферата, описвайки висока балистична крива, която свършваше при островите. Кърк зае мястото на втория пилот, а Джейсън седна зад тях така, че да може да наблюдава екраните. Десантчиците, двайсет и пет доброволци, се намираха в товарния отсек под тях заедно с оръжията. Всички екрани в кораба бяха включени отпред. Тримата наблюдаваха появата на островите, видяха как изображението им се уголеми и след това изчезна зад пламъците на спирачните ракети. Като маневрираше предпазливо, Мета приземи кораба върху една плоска скала в близост до входа на пещерата.