Свят на смъртта I
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта I». Краткое содержание книги:
Сега вече Джейсън беше подготвен за стихията от духовна ненавист — но пак изпита болка. Артилеристите се смееха и весело убиваха всяко животно, което се приближеше до кораба. Въпреки че вече имаше хиляди жертви, броят на новопристигащите не намаляваше.
— Кому е нужно всичко това? — попита Джейсън. — Да подлагате тези зверове на такава сеч си е живо убийство, касапница.
— Ами, самоотбрана — отвърна му Кърк. — Те ни атакуват и загиват. Нима има нещо по-просто? А сега си затваряй устата, че ще те изхвърля при тях.
Канонадата продължи около половин час и после започна да утихва. Все още ги атакуваха отделни животни, но масираните нападения като че ли бяха приключили. Кърк нареди по вътрешния телефон:
— Десантниците да тръгват… и внимавайте. Те знаят, че сме тук, и сигурно ще ви стане горещо. Вкарайте бомбата в тази пещера и вижте колко е дълбока. Винаги можем да ги размажем от въздуха, но няма да има никаква полза, ако са се окопали под солидната скала. Не изключвайте екрана си, оставете бомбата и щом ви кажа, веднага се оттегляйте. Сега действайте.
Мъжете се изсипаха навън по стълбите и се разгънаха в боен ред. Зверовете скоро се нахвърлиха върху тях, но падаха покосени още преди да успеят да се приближат. Не след дълго водачът стигна до пещерата. Пред себе си държеше насочена напред камера, тъй че всички от кораба можеха да наблюдават придвижването.
— Огромна пещера — измърмори Кърк. — Наклонът й е назад и надолу. Точно от това се боях. Една хвърлена отгоре бомба само би я запушила. Без никаква гаранция, че това, което случайно остане вътре, няма да се измъкне отново. Ще трябва да видим докъде стига.
Сега вече в пещерата беше достатъчно горещо и можеха да се използват инфрачервените филтри. Десантчиците потъваха все по-навътре и по-навътре на фона на ослепителните бяло-черни каменни стени.
— От влизането ни досега не сме забелязали никакви признаци на живот — докладва офицерът: — На входа имаше оглозгани кости и тор от прилепи. Прилича на най-обикновена пещера… поне дотук.
Те напредваха крачка но крачка, съвсем бавно. Дори пирийците усещаха неизменно насочената към тях стихия от ненавист, колкото и да не бяха чувствителни към въздействието на пси. А на кораба Джейсън имаше отвратително главоболие, което се усилваше, вместо да намалява.
— Внимавайте! — извика Кърк, вперил ужасен поглед в екрана.
Пещерата се изпълни от стена до стена с безцветни, слепи животни. Те извираха от едва забележими пролуки и като че изникваха направо от земята. Първите им редици се разтопиха в пламъци, но те не преставаха да прииждат. После операторът падна и зрителите на кораба видяха как пещерата се завъртя шеметно на екрана. Обективът потъна сред вълна от безцветни туловища.
— Стегни редиците, огнехвъргачки и газ! — гърмеше гласът на Кърк в микрофона.
След първата атака бяха останали по-малко от половината десантници. Под прикритието на огнехвъргачките оцелелите пуснаха в действие газовите гранати. Бронираното им бойно облекло ги изолираше херметически от изпълващата се с газ пещера. Един от тях разрови труповете на нападателите и откри камерата.
— Остави бомбата там и се оттегляй — нареди Кърк. — Вече понесохме достатъчно загуби.
От екрана го гледаше втренчено друг човек. Офицерът бе мъртъв.
— Извинете, сър — каза той. — Но докато имаме газови гранати, напредването едва ли ще е по-трудно от връщането. Вече сме твърде близко, за да се отказваме.
— Това е заповед — извика Кърк, но човекът бе изчезнал от екрана и те продължиха напред.
Джейсън така здраво стискаше облегалката на стола, че пръстите го заболяха. Той ги разтвори и ги разтри. На екрана продължаваше неотклонното настъпление към недрата на черно-бялата пещера. Нижеха се минута след минута. Всяка нова атака на животните поглъщаше още няколко газови гранати.
— Отпред има нещо… различно — извика дрезгаво задъханият глас от високоговорителя. Изведнъж тясната пещера се разтвори бавно и се превърна в една необятна кухина, толкова голяма, че таванът и стените се изгубиха в далечината.
— Какво е онова ей там? — попита Кърк. — Насочете прожекторите към него, надясно.
Изображението на екрана сега стана мъгляво и размазано, тъй като пречеха каменните пластове. Въпреки че подробностите не се виждаха съвсем ясно, пред тях очевидно се изправяше нещо необикновено.