Свят на смъртта I
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта I». Краткое содержание книги:
Грубери. Той толкова много бързаше да се добере до града, че съвсем бе забравил за груберите. Добре че ги имаше и Джейсън се радваше, че дойдоха. Трудно говореше и затова само им се усмихна признателно. Но от това устните го заболяха още повече и той се унесе.
24.
Доста време след това в съзнанието на Джейсън започнаха да се появяват откъслечни спомени. Усещане за движение и огромни зверове наоколо. Стени, дим от изгорели дърва, шепот. Но нищо от това нямаше особено значение и той бе твърде уморен, за да обръща внимание. Беше по-лесно и много по-добре да се остави на течението.
— Крайно време беше — каза Рес. — Само още няколко дни да беше полежал така и щяхме да те заровим, дори и да дишаше още.
Джейсън запремигва, като се опитваше да фокусира лицето, което плаваше над него. Най-сетне разпозна Рес и изпита желание да му отговори. Но приказките само предизвикаха пристъп на кашлица, която разтърси цялото му тяло. Някой доближи към устните му чаша и по гърлото му се разля сладка течност. Той си почина и направи нов опит.
— Откога съм тук? — въпросът идваше някъде отдалеч и едва се чуваше. Джейсън с мъка разпозна собствения си глас.
— Осем дни. И защо не ме послуша? — отвърна му Рес. — Трябваше да останеш там, където се е разбила ракетата. Не си ли спомняш, като ти казах, че на този континент няма значение къде се приземяваш? Нищо, твърде късно е да се притесняваш за това. Следващия път слушай какво ти говоря. Нашите хора се придвижили бързо и стигнали до мястото на катастрофата преди мрак. Намерили потрошените дървета, разбрали къде е потънала ракетата и отначало си помислили, че екипажът се е удавил. После обаче едно от кучетата надушило следата ти, но през нощта отново я изгубило из тресавищата. Доста се поизмъчили в калта и снега, а и нямали късмет отново да попаднат на следата ти. На другия ден следобед вече били готови да изпратят за подкрепления, когато чули изстрелите ти. Просто ти предавам разказа им. За щастие един от тях се оказал контактьор и заповядал на дивите кучета да се махат. Иначе трябвало да ги избият всичките, а така не бива.
— Благодаря, че ми спасихте кожата — каза Джейсън. — Не обичам да се приближавам чак толкова до смъртта. А после какво стана? Бях сигурен, че с мене е свършено, поне това си спомням. Открих си всички симптоми на пневмония. Без лечение и в моето състояние болестта несъмнено щеше да се окаже фатална. Май сбърка, като каза, че всичките ви лекове били негодни… на мене, изглежда, добре са ми подействали.
Джейсън замълча, щом видя как Рес поклаща отрицателно глава и на лицето му се изписва дълбоко безпокойство. После се огледа и забеляза Накса и още един човек. И двамата изглеждаха притеснени като Рес.
— Какво има? — попита Джейсън, обзет от лоши предчувствия. — Ако вашите лекове не са подействали… тогава какво? Не е бил уредът ми за първа помощ. Той беше празен. Спомням си, че го изгубих или май го изхвърлих.
— Ти умираше — бавно промълви. Рес — Ние не бяхме в състояние да те излекуваме. Това можеше да стане единствено с лековитата машинка на боклукчиите. Взехме си такава от шофьора на продоволствения камион.
— Но по какъв начин? — попита Джейсън изумено. — Нали ми каза, че градът ви забранява да използвате лекарства. Оня едва ли би ви услужил със собствения си уред за първа помощ. Освен ако не е бил…
— Мъртъв — кимна Рес и довърши изречението. — Разбира се, че беше мъртъв. Аз го убих със собствените си ръце, и то с огромно удоволствие.
Тона бе голям удар за Джейсън. Той отпусна глава на възглавниците и се замисли за всички онези, които бяха загинали, откакто той бе дошъл на Пиръс. Всички хора, които бяха дали живота си, за да го спасят, за да живее той, за да провери предположенията си. Бремето на вината му тежеше толкова много, че самата мисъл за нея му се струваше непоносима. Щеше ли смъртта на Кранон да сложи край на всичко, или пък хората от града щяха да се опитат да си отмъстят?
— Нима не съзнаваш какво значи това? — простена той. — Смъртта на Кранон ще настрои града срещу вас. Няма повече снабдяване. Щом могат, ще ви нападат, ще убиват хората ви…
— Разбира се, че това ни е съвършено ясно! — каза с дрезгав и напрегнат глас Рес и се наведе напред. — Не ни беше лесно да вземем такова решение. Винаги сме имали търговски споразумения с боклукчиите. Конвоите бяха неприкосновени. За нас това беше последната и единствената връзка със света, като не се смята заветната ни мечта да установим контакт с галактиката.
— И вие я прекъснахте, за да ме спасите… защо?
— Само ти можеш изцяло да разрешиш въпроса. Над града имаше страхотно нападение и ние видяхме как стените се срутиха и как всички трябваше да отстъпят и да се съберат на едно място. В същото време космическият кораб се намираше над океана и хвърляше бомби — виждаше се как се възпламеняват. После корабът се върна, а ти самият го напусна с по-малък кораб. Те откриха огън по тебе, но не те убиха. И малкият кораб е невредим — сега започваме да го вадим. Какво значи всичко това? Нямаше как да разберем. Само знаехме, че е от жизнено значение. Ти беше жив, но очевидно щеше да умреш, преди да си в състояние да говориш. Малкият кораб може да се поправи и да лети отново — вероятно планът ти е бил именно такъв и си го откраднал заради нас. Не можехме да ти позволим да умреш, дори това да означаваше тотална война с града. Положението бе разяснено на всички от хората ни, с които можехме да се свържем чрез екрана, и те гласуваха за спасяването ти. Аз убих боклукчията заради лекарството му и после омаломощих два дорима от езда, за да пристигна навреме тук… Сега кажи ни… какво значи всичко това? Какъв ти е планът? Каква полза ще имаме от него?