Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Доброто настроение на Тобайъс се възвърна. Той потърка ръце и почувства как тялото му се изпълва с топлина. Този път на ловеца му бе провървяло. Бе проявил добър нюх.
— Чу ли какво казах, генерале мой?
— Какво? Да, чух те. Жива е и е избягала на югозапад. Добре се справи, Лунета. Създателят ще бъде доволен от теб, когато му кажа колко си ни била полезна.
— Имах предвид дали чу, когато споменах, че всичко останало бъде вярно.
Той сбърчи чело.
— Какво искаш да кажеш?
Лунета се загърна в парцалите си.
— Каза, че Съветът бил съставен от подмолни псевдосъветници. Те всички са мъртви. Истина. Че Императорският орден иска да чува единствено лъжи, които отговарят на целите им. А целите им са да заробват и да управляват. Истина. Че са й изтръгнали ноктите, за да я накарат да говори лъжи. Истина. Че „Кръвта“ действа по слухове и накрая всичко завършва с прясно изкопан гроб. Истина.
Броган скочи на крака.
— „Кръвта на братството“ се бори със злото! Как се осмеляваш да твърдиш друго, мръсна вещице!
Тя примигна и захапа долната си устна.
— Не казвам, че това бъде истина, генерале мой, а само че бъде истината, според както я разбира тя.
Той намести шарфа на кръста си. Не искаше да си разваля триумфа с дрънканиците на Лунета.
— Тази нейна истина бъде грешна и ти го знаеш. — Той размаха пръст пред лицето на сестра си. — Прахосах повече време, отколкото заслужаваш, за да се убедя, че разбираш същността на доброто и злото.
Лунета заби очи в пода.
— Да, генерале мой, прахоса повече време, отколкото заслужавам. Прости ми. Това бъдат нейни думи, не мои.
Броган най-после отмести поглед от нея и откачи кутийката от колана си. Остави я на масата и я намести с палец така, че да пасва на ъгъла на плота. После пак седна. Опита се да забрави безочието на Лунета и да обмисли следващата си крачка.
Тъкмо се канеше да заповяда да му сервират вечерята, когато се сети, че го очаква още един свидетел. Вече бе открил каквото търсеше, нямаше нужда да разпитва повече… Но човек винаги трябваше да стига докрай.
— Еторе, доведи следващия свидетел.
Той стрелна с очи Лунета и тя се облегна назад. Беше се справила добре, но после бе развалила всичко. Макар Тобайъс да знаеше, че злото се надига у сестра му всеки път, когато направи нещо добро, се дразнеше от мисълта, че не полага достатъчно усилия, за да го потисне. Може би напоследък проявяваше прекалено много милост към нея. В момент на слабост, изпитал желание да сподели с нея радостта си, дори й подари красотичка. Вероятно бе изтълкувала жеста му като знак, че ще й се размине арогантното поведение. Но не, нямаше да й се размине.
Тобайъс се настани удобно на стола и скръсти ръце на масата, отново завладян от мисълта за триумфа си, за наградата на наградите. Вече нямаше да му се налага да любезничи и да се усмихва. Изненада се, когато вдигна поглед и видя в стаята да влиза малко момиченце, последвано от двама стражи. Прокъсаното палто, което бе навлякла, се влачеше по земята. Зад нея, между стражите, се тътреше старица, заметната с дрипаво кафяво одеяло.
Когато пристигнаха пред масата, момиченцето му се усмихна.
— Имате чудесна топла къща, господарю. Прекарахме си невероятно тук вътре. С какво можем да се отблагодарим за гостоприемството ви?
Старицата също му се усмихна.
— Радвам се, че си се стоплила и ще ти бъда благодарен, ако ти и твоята… — Той повдигна въпросително вежда.
— Баба — каза момиченцето.
— Да, баба. Ще ти бъда благодарен, ако ти и твоята баба ми отговорите на няколко въпроса. Само толкова.
— О! — възкликна старицата. — Въпроси, значи. Въпросите могат да бъдат много опасни, господарю.
— Опасни ли? — Тобайъс потърка вежди. — Това, което търся, е истината, мадам. Ако ми кажете истината, няма да ви се случи нищо лошо. Имате думата ми.
Тя се усмихна широко и в устата й, на мястото на зъбите, зейнаха дупки.
— Имах предвид опасна за теб, господарю. — Тя тихичко се изкиска, после се наведе към него с мрачно изражение. — Отговорите може да не ти харесат и да не ги вземеш под внимание.
Тобайъс й показа с ръка да не се безпокои.
— Нека това остане моя грижа.
Тя се изправи и отново се усмихна.
— Както кажеш, господарю. — Почеса се по носа. — Какви въпроси имаш?
Тобайъс се облегна назад и впери поглед в очите на жената.
— Напоследък в Средната земя цари смут. Искаме да знаем дали в неразбирателството, застрашаващо народите й, имат пръст последователите на Пазителя. Да си чувала някой от съветниците да е сплетничил по адрес на Създателя?