Непокорна страст

— Както желаеш, ma chere.

Александра се приближи към пианото, което музикантите вече бяха освободили.

Седна, но преди да започне да свири, до нея застана Джайлс.

— Тази вечер сте самото съвършенство, chere. Едва издържам да съм с вас, без да ви държа в прегръдката си. Но ще оставим това за по-късно, oui9?

Александра вдигна глава към него, за да му откаже, както обикновено, но Джайлс вече се отдалечаваше, поръчвайки шампанско за всички. Сви рамене, доволна, че се е отървала от него. Ставаше все по-настъпателен и настойчив. След това, като се помъчи да забрави къде се намира, започна да свири. Тази вечер не свиреше само популярни мелодии, а предимно класически — онези, които й бяха любими.

Най-накрая, щом вечерта се сля с ранните часове на утрото, мадам Льоблан се приближи към нея с чаша искрящо шампанско. Подаде чашата на Александра.

— Сигурно си изморена, chere? Защо не изпиеш това? Ще ти помогне да заспиш. Качи се горе в стаята си. Възползвай се от времето, което ти остава до замиването за плантацията на семейство Джермън.

— Благодаря — Александра взе чашата и отпи от течността. Всъщност не искаше да пие това шампанско, тъй като вече бе изпила достатъчно, но мадам Льоблан стоеше до нея и внимателно я наблюдаваше.

Александра се изправи до пияното и пристъпи, нетърпелива да се прибере в стаята си. Остави празната чаша върху капака на пианото. Мадам Льоблан я взе и тръгна заедно с Александра към фоайето. Там се усмихна, но очите й останаха студени и сурови. Александра разтърси леко глава, учудена от внезапната промяна в усещанията си. Чувстваше се лека като перце, но го отдаде на изпитото шампанско.

— Лека нощ, Александра. Приятни сънища — мадам Льоблан погали чашата.

— Лека нощ — отвърна Александра и тръгна нагоре по стълбите, като внимателно се държеше за перилото.

Стигна до вратата на стаята си, отвори я и с огромно облекчение я затвори зад себе си като превъртя ключа. Чувстваше се наистина странно. Усети, че започва да трепери, че я обливат горещи вълни. Пред очите й всичко беше някак размазано. Седна на леглото и се опита да съблече роклята си, но се оказа, че няма сили да го стори.

Докато се мъчеше да развърже корсажа си, някакъв звук я накара да обърне глава. Джайлс се приближаваше към нея със самодоволна усмивка. Втренчи се в него, а в главата й се въртеше смътно удивление от факта, че той е влязъл в стаята. Не беше чула вратата да се отваря. Освен това се чудеше защо не е изненадана от присъствието му и защо не му казва, че трябва незабавно да напусне стаята й. Усещаше тялото му. Не желаеше да си тръгва. Изправи се отпаднало, чувствайки как желанието в нея се надига със сила, която тя не успява да контролира — тялото й гореше. Цялата тръпнеше от желание и копнеж за наслада, които този красив, жадуван от жените мъж, можеше да й даде. Александра протегна ръце и Джайлс я притисна към силните си гърди. През тънката материя на роклята си чувстваше горещите му, възбуждащи ръце.