Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)

Лик, който е бил на власт, е заместен от Амфион и Зет: те умират на свой ред. Лай се завръща в Тива и тиванците много се радват да го посрещнат и отново да поверят по този начин трона на лице, което им се струва достойно за него.

Лай се оженва за Йокаста. В един по-широк план и тя е свързана с рода на Ехион. Тя е правнучка на онзи, който подобно на Хтоний представлява нощната и мрачна наследственост. Бракът на Лай и Йокаста е бездетен. Лай отива в Делфи да пита оракула какво трябва да стори, за да си има потомство, за да може най-сетне пътят на господството да тръгне по права линия. Оракулът му отговаря: „Ако имаш син, той ще те убие и ще спи с майка си.“ Лай се завръща в Тива ужасен. Има с жена си такива отношения, които му гарантират, че тя няма да има деца, че няма да забременее. Историята разказва, че един ден, когато Лай е пиян. той се отпуска да засее в полето на съпругата си — за да се изразим като гърците — семе, което ще поникне. Йокаста ражда момченце. Двамата съпрузи решават да го отстранят, да прекъснат това потомство, и обричат детето на смърт, За целта извикват един от овчарите си. който през лятото пасе царските стада на Китерон. Дават му задача да убие детето, да го захвърли в планината, за да го разкъсат диви зверове и птици.

Овчарят взема новороденото, пробива му петата и вдява през дупката ремък, после си тръгва, метнал на гръб детето така, както по онези времена са носели дребен дивеч. Отива в планината със стадата, а детето му се усмихва. Той се заколебава — дали да го изостави? Вижда му се невъзможно да го стори. Среща се с един овчар, пристигнал от Коринт, който пасе стадата си по другия склон на планината. Моли го да вземе това дете, което той не иска да остави да умре. Овчарят се сеща за цар Полиб и царица Перибея, които нямат деца, а искат да си имат. И тъй, той им донася детенцето с ранената пета. Зарадвани от неочакваната придобивка, царят и царицата го отглеждат като свой син. Това дете, внук на Лабдак куция, син на Лай, който също е бил отстранен от властта и който сам се е отклонил от правите пътища на законите на гостоприемство и на любовните връзки, та това дете се оказва на свой ред отделено от страната си, от родната си земя, от качеството си на царствено дете, продължаващо династията на Лабдакидите. Той е отгледан, пораства и когато става юноша, всички се възхищават на осанката му, храбростта му, ума му. Младежите от коринтския елит не минават без известна завист и недоброжелателство по негов адрес.