Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)
- Автор: Вернан Жан-Пиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Табакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)». Краткое содержание книги:
Случва се така, че в същия момент в град Тива има страхотна чума и Лай иска да отиде в Делфи, за да помоли оракула за съвет. Той заминава без много съпровождащи, на колесницата си с колесничаря и един или двама души. И така, ето ги баща и син — бащата уверен, че синът му е мъртъв, синът убеден, че баща му е друг човек — на път в противоположни посоки. Те се срещат на един кръстопът с три пътя; на място, където две колесници не могат да се разминат. Едип е на колесницата си, Лай — на своята. Лай решава, че царският му кортеж има предимство и казва на колесничаря си да направи знак на тоя младок да се отдръпне. „Махни се от пътя, дай да минем“, виква онзи на Едип и удря с боздугана си един от конете на Едип, или може би закача самия Едип по рамото. Последният, който не е с лесен характер и дори в ролята си на доброволен изгнаник се изживява като царски син, няма никакви намерения да струва път на когото и да било. Полученият удар го вбесява, той удря на свой ред с тоягата си колесничаря и го просва мъртъв, после връхлита върху Лай, който пада убит в краката му, а през това време един човек от царската свита се измъква ужасен и се връща в Тива. Едип, който смята, че просто е станало едно произшествие и че е имал право на самозащита, продължава пътя и скитанията си.
Той ще пристигне в Тива много по-късно, когато нещастието стига града под формата на чудовище, полужена, полулъвица, женска глава, женски гърди, тяло и лапи на лъвица — Сфинкс. Тя се разполага при портите на Тива, било върху колона, било върху по-издигната скала, и се забавлява да задава гатанки на градските младежи. Всяка година тя иска да й изпратят цвета на тиванската младеж, най-хубавите момчета, които трябва да се срещнат с нея. Понякога твърдят, че тя иска да се съвкуплява с тях. При всяко положение Сфинкс им задава гатанката си, и когато не могат да отговорят, ги убива. Тъй с течение на годините Тива вижда как цветът на младежта й погива. Когато Едип пристига в Тива, той влиза през една от портите и вижда, че всички хора са отчаяни, с траурни лица. Чуди се какво става. Регентът, който заема мястото на Лай, братът на Йокаста Креон, също е от потеклото на Посетите. Той вижда този младеж с хубава осанка, с вид на храбрец, и си казва, че докъдето са я докарали, може би този непознат е единственият им шанс да спасят града. Той известява на Едип, че ако успее да победи чудовището, ще се ожени за царицата.
Злокобна дързост
Откакто е царица, Йокаста олицетворява господството, но властта реално е в ръцете на Креон. От тази позиция той може да обяви на Едип, че ако победи Сфинкса, ще му се полагат царицата и заедно с нея царството. Едип излиза насреща на Сфинкс. Чудовището си седи на хълмчето, вижда как иде Едип и си мисли, че се задава хубава плячка. Сфинкс му задава следната гатанка: „Кое е съществото, единствено сред всички обитаващи земята, водата и въздуха, което има само един глас, само един начин на говорене, само една природа, но е двукрако, трикрако и четирикрако, dipous, tripous, tetrapous?“ Едип размисля. Може би този размисъл е по-лесен за човек, който се нарича Едип — Oi-dipous, „двукрак“, е част от името му. Той отвръща: „Това е човекът. Докато е още дете, човекът пълзи на четири крака, като порасне, стои на два крака, а когато стане старец, се обляга на бастун, за да подкрепи несигурната си крачка“. Сфинкс, като разбира, че е победена в това изпитание по тайнствено познание, се хвърля от колоната си или скалата си и умира.
Целият град Тива ликува, слави Едип, довежда го тържествено. Представят му Йокаста, царицата, която за награда ще му стане съпруга. Едип става господар на града. Заслужил го е, като е проявил най-голяма мъдрост и най-голяма смелост. Той е достоен наследник на Кадъм, когото боговете са отличили, давайки му за съпруга богинята Хармония и определяйки го като основател на Тива. В течение на няколко години всичко е наред. Царската двойка създава четири деца: двама сина, Етеокъл и Полиник, и две дъщери, Исмена и Антигона. След това внезапно в Тива се развихря чума. Всичко изглеждаше благополучно, нормално, уравновесено; отведнъж всичко става нестабилно, зловещо. Когато нещата си вървят както му е ред, всяка година житото изкласява, дърветата носят плодове, в стадата се раждат агънца, ярета, телета. С една дума, богатството на тиванската земя се обновява с течението на годишните времена. Дори жените са въвлечени в това могъщо движение на обновление на жизнената сила. Те имат хубави деца, яки и здрави. Внезапно целият този нормален ритъм се прекъсва, изкривява, окуцява. Жените раждат уродливи или мъртви деца, помятат. Самите извори на живота секват. Свръх това страшна болест поразява мъже и жени, млади и стари, всички умират. Паниката е всеобща. Тива е в ужас. Какво става? Какво е излязло от строя?