Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
Ранулф въздъхна и се намести на масата до Уолтър, но не можа да се отпусне напълно. Голямата зала бе претъпкана с хора — в късния следобед пристигна сър Хенри с двадесет рицари и още двадесет оръженосци. Броят на дамите също се удвои. В просторната зала се бяха събрали жените и дъщерите на Саймън и Джон, жените на останалите васали и кастелани, шест дами, придружавани от сър Хенри, жена му, както и двете му омъжени дъщери. Във въздуха витаеше празнично настроение, сякаш сватбеният пир вече е започнал. Но всъщност обрядът бе предвиден за следващия ден.
След ядене ниските маси бяха изнесени и повечето гости затанцуваха под веселите звуци на група скитащи музиканти, застанали в галерията. Въпреки шума някои от по-възрастните мъже играеха на шах. В другия край на залата оръженосци се забавляваха с хвърляне на зарове. Сред гостите се движеха напред-назад слуги и допълваха чашите с вино и бира.
Вече не наблюдаваха Ранулф толкова внимателно, както по време на храненето, макар че някои от дамите все още не можеха да откъснат очите си от него. Уолтър беше съвършено прав. Той, Ранулф, се държеше нервно като всеки жених и се правеше на глупак само защото Рейна се бе оттеглила със сър Хенри в едно от страничните помещения.
— Бих могъл да се закълна — прекъсна Уолтър размишленията му, — че тъкмо ти бе човекът, когото поведохме насила към щастието му. Сега обаче за теб е въпрос на живот и смърт да получиш младата лейди за жена.
— Така като те гледам, май искаш двубой помежду ни.
Уолтър се позасмя.
— Ще ти се да ме набодеш на копието си, нали? Я по-добре ми кажи защо все пак накрая се спря на Клайдън.
— Много добре знаеш, че ме е отблъсквала мисълта за женитба с благородна лейди, а не самият Клайдън.
— Да, известно ми е. Обаче младата дама все още е неразривно свързана с тази ценна придобивка. Впрочем, как стана така, че си промени мнението за своята съпруга?
— Не съм си променял мнението! Все още й нямам никакво доверие. Но както ти самият каза, друг начин няма — заедно с Клайдън трябва да взема и нея.
— До този момент тя е спазила всички уговорки помежду ви.
— Уолтър, голям си досадник.
Уолтър обаче се престори, че не е чул последните думи на приятеля си.
— Досега младата лейди била ли е поне веднъж нечестна? Освен това те представи по такъв начин, че всеки от хората й просто умира да ти се закълне във вярност. И не само това — те най-искрено те харесват! — В този миг лицето на Ранулф помръкна и той се разсмя. — Не се смей! — продължи Уолтър, — дори и в този миг тя прави всичко възможно, за да разчисти и последното препятствие по пътя ви.
— Наистина ли?
— Аха, значи това те притеснявало, така ли? Нима наистина се опасяваш, че в последния момент ще се отметне, след като нещата са стигнали дотам? Подозренията ти са крайно неоснователни!
— Жените разсъждават по-различно от мъжете; точно сега е моментът да извади меча… когато никой не очаква. Ти знаеш ли тя къде спи? Не при мен. Все още не се смята за истински омъжена.
За момент Уолтър остана със зяпнала уста, но след това се разсмя гръмогласно.
— Невероятно! Би трябвало и сам да се досетя, че нещо се крие зад твоето безпокойство. За Бога, Ранулф, щом като ти трябва жена, защо не си вземеш там някоя? Та тук се навъртат цели дузини, които ще ти се отдадат най-охотно.
Ранулф не отговори. Не искаше да си признае кой му вгорчава живота. Защото всеки път, когато решеше да заговори някоя от жените, внезапно отнякъде изникваше онзи женчо Теодрик и вперваше погледа си в него, сякаш четеше мислите му. Не можеше да се отпусне в негово присъствие, защото не желаеше да дразни Рейна, преди тя да стане негова жена и в очите на своите хора. Ранулф бе наясно, че „камериерката“ на Рейна осуетява преднамерено неговите замисли. И колкото повече се лишаваше от сексуално удовлетворение, толкова повече нарастваше и желанието му.
Рейна сигурно щеше да го заклейми като развратник, ако не проявеше сдържаност в продължение на няколко дни. Но той не възнамеряваше да й достави това удоволствие. Дамите обичаха да проповядват морал, макар че иначе вършеха същите мръсотии като съпрузите си. Проклети твари!
— Уолтър, ти май не държиш много на живота си?
— Добре, добре, няма да те дразня повече. Но поне отклоних вниманието ти от нещата, които стават в онова специално помещение. И да знаеш, че си имам причини.
— Но той не притежава никакви имоти, лейди Рейна; дори и един-единствен чифлик няма. Как е възможно баща ви да го е избрал сред толкова заможни кандидати?