Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
Мантията му стоеше като излята — очевидно бяха я ушили специално за случая. Мрачното настроение обаче не му позволи да се зарадва истински на тази придобивка.
Похвалите на приятелите не стигаха до слуха му, не позна и жена си, когато пристъпи в залата и почти не забеляза, че го избутват навън, качват се на конете и поемат към селската църква, където щеше да се извърши тържествената церемония. Дойде на себе си, едва когато свещеникът го побутна. Успя някак да повтори точното съдържание на брачния договор — какво ще внесе в семейството и че се задължава да даде като зестра на жена си пръстен и златни монети. По староанглийския обичай пръстенът и златото представляваха брачен залог. После и двамата произнесоха брачната клетва на висок глас и докато Ранулф се усети, всички заедно се отправиха към сватбената литургия в църквата. Но дори и през време на дългата служба не осъзнаваше напълно, че вече се е венчал. За втори път се ожени за тази благородна дама, съпругата си. Предупреди своите хора да са готови на всичко, но самият той бе толкова замаян, че ако го нападнеха, щяха да го проснат на земята, без да успее да се защити. Едва когато службата приключи и сър Хенри поиска от него още в църквата да положи клетва за вярност към Шефърд, той осъзна, че се е държал крайно глупаво. После и васалите му се заклеха пред него, че по всяко време честно и почтено ще спазват обета си за вярност към Клайдън. Все още доста объркан от преживяното, Ранулф погледна жена си, а тя го хвана под ръка и двамата напуснаха църквата.
— Вие наистина ли се омъжихте за мен?
Тя се разсмя звънко, после се изправи на пръсти и прошепна:
— Радвам се, че бяхте на първата ни сватба, милорд. Защото на тази сякаш отсъствахте.
И когато двамата излязоха пред църквата, ликуващата тълпа поздрави топло един жених с поруменели страни.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
За разлика от шумното, пищно празненство предния ден — според Ранулф организирано в чест на пристигането на сър Хенри — сватбеният празник бе достоен за крал. Бяха сервирани шест блюда и всяко се състоеше от множество ястия — месо, пиле, риба, яйца, зеленчуци — и завършваше с композиция от захар, тесто и мармалад, изобразяваща нещо конкретно, например придворна любовна сцена.
Етикетът се спазваше стриктно — първо се появи слуга с хляб и масло, последваха го икономът и неговите помощници с вино и бира. Оръженосците застанаха зад столовете, за да обслужат своя рицар, да нарязват месото му на предназначените за това дъски и след всяко блюдо да ги отнасят настрана.
Изборът бе огромен и бе помислено за всеки гост. Имаше печен дивеч, месо от шопар, агнешко, телешко, яребици и пауни. Яребиците бяха сервирани по два начина — със синапов и джинджифилов сос или пълнени с яйца и билки. Към тях се поднасяше и задушено месо за хора с не толкова здрави зъби. За различните вкусове имаше пилешко, горски бекас, патешко, месо от рибар, дъждосвирци и чучулиги. На почитателите на рибните деликатеси се предлагаше калкан в плодов оцет с подправки, стриди с магданоз във винен оцет, треска в подлучено масло, варена скумрия с мента в копривен сос, както и прясна херинга, лангусти, миди, минога и баница с риба. Десертите бяха безчет — от плодовете с най-разнообразни подправки, та до сладкишите с всякакви плънки.
Жената на Ранулф не го излъга, споменавайки, че в Клайдън без храна няма да останат. Естествено, празненството продължи през целия ден. Всички се забавляваха от сърце, подхвърляха се шеги, а някои веселяци сред гостите, както и специално наетите за случая пътуващи актьори разказваха най-различни интересни истории.
Когато Ранулф се върна от тоалетната, ниските маси бяха изчезнали и на тяхно място се виеше буйно хоро. Хванати за ръце, танцуващите пееха с пълен глас. Рейна се забавляваше чудесно и докато я гледаше как пее и се смее наедно с останалите, той осъзна, че сякаш я вижда истински едва в този миг; макар че откакто излязоха от църквата, тя през цялото време бе до него.
Жена му сияеше, по-очарователна от всякога и този факт нямаше нищо общо с искрящата й рокля. Горната част бе от същата бяла коприна, пронизана от сребърни нишки, каквато носеше и той. Полата й, обшита със сребърно везмо, бе направена от ярко синя сарацинска коприна, а около бедрата й се виеше колан, украсен с със сини и червени скъпоценни камъни. Не носеше мантия или було, за да не отвличат вниманието на гостите от изисканата й рокля, а докато танцуваше, блестящата черна коса се вееше волно, хваната от немирна сребърна диадема, която се бе свлякла встрани.