Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
Страните й бяха поруменели, красивите й сини очи искряха щастливо и без всякакво предизвестие тялото на Ранулф реагира по точно определен начин. Обзе го раздразнение.
Ранулф седна отново на високата маса — на почетното място, да, стола на лорда, на своя стол. Нямаше значение, че и досега бе седял там многократно — едва от този ден обаче мястото истински му принадлежеше. Но дори и в този момент не успя да намери покой, спомняйки си за подозренията, които го измъчваха предната нощ в леглото. Рейна се развесели от учудването му в църквата и започна да го поднася. Вероятно и самоуверената усмивка от предната вечер не е била случайна — искала е да събуди неговата подозрителност, за да прекара неспокойна нощ.
Тази жена бе хитра, злобна и изобщо притежаваше всички черти, които бе наблюдавал не веднъж у другите благородни дами. Но той се загледа в нейния безгрижен, волно-дързък танц и внезапно я пожела. Сигурно не съм на себе си, помисли си той.
Тя се запъти към него задъхана. Няколко къдрици бяха залепнали за лицето и тя се засмя на някаква шега, подхвърлена от развеселен благородник. До този момент не бе погледнала Ранулф нито веднъж и затова той се учуди, когато Рейна го заговори:
— Вие не танцувате, милорд.
— Не, не танцувам.
— Е, и аз не съм по танците, но днес се налага.
Ранулф нямаше настроение за лековати разговори.
— Вие кога ще… искам да кажа, дали дамите скоро ще ви изпроводят от залата?
— О, толкова е рано още.
Не му се нравеше, че все още не го поглежда и затова попита:
— Под ръка ли ви е онова малко шишенце.
— Разбира се — отвърна тя с разсеян вид.
Трябваше може би да я дръпне върху коленете си, за да я откъсне от нейното равнодушие. Но в този миг светлосините й очи се обърнаха към него и стана ясно, че е чула въпросите му. Но се заблуждаваше относно истинските му мотиви.
— Не бива да се притеснявате заради ритуала с брачното ложе — продума тя тихо. — Никой не подозира, че някой от нас ще отблъсне другия и затова няма да се наложи да се излагаме голи на оглед.
Той само изръмжа и ядът му към нея нарасна още повече. Защо тази жена никога не се смущаваше при споменаването на такива деликатни теми? Безспорно самообладанието й бе похвално, но тъкмо в този момент това нейно качество го притесняваше.
Тя успя съвсем точно да изтълкува мрачното изражение на лицето му.
— Не се забавлявате, нали, милорд? Мога ли да напр…
— Можете да идете в леглото, милейди. И то веднага. За днес желая да приключа веднъж завинаги с всички формалности.
При тези думи тя поруменя и сведе поглед. Замълча за момент, след което кимна вдървено, изправи се и се оттегли.
Ранулф се облегна назад и напрежението сякаш го напусна. Всъщност не можа да осъзнае напълно какво значение придоби за него реакцията й, докато тя мълчеше. Ако Рейна се бе опитала да му противоречи… но тя не го стори. Възприе думите му като заповед и се подчини. Почувства удовлетворение, но то не продължи повече от минутка. Внезапно осъзна, че наистина бе още рано и че жена му се забавляваше много преди да я нападне изневиделица с лошото си настроение. И — трябваше да признае пред себе си — наистина нямаше сериозни основания да се чумери. Та нима не бе господар на всичко наоколо, не бе ли най-щастливият човек в тази зала? Не придоби ли могъщество, равно на властта на баща му? Да, така е! Но всъщност с какво бе заслужил този успех?
— Какво прави тук това нещо?
Рейна премести поглед към „нещото“, което в този момент сладко-сладко се изтягаше насред брачното ложе. Когато лейди Ела пристигна с останалите войни на Ранулф, тя се бе разпоредила да я топнат във вода заради бълхите. Не очакваше обаче, че животинчето смята да сподели стаята на своя господар.
— Това е любимката на Ранулф — отвърна тя на възмутения въпрос на госпожа Хилари.
— Нима? — Една от присъстващите се разкикоти.
Рейна също се усмихна. Какъв ли смях щеше да падне, когато видеха противното животно да се вие около врата на великана?
— Но нали на този етаж животните са забранени? — възкликна госпожа Хилари.
Рейна само повдигна рамене.
— Клайдън вече има нов владетел и никой не може да му забрани да държи котката в стаята си.