![Партньори [The Partner-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/6/partnori-the-partner-bg-download.jpg)
Партньори [The Partner-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Партньори [The Partner-bg]». Краткое содержание книги:
— Тогава защо не й даде развода направо? — попита той, свел поглед към улицата. — След като не иска детето, защо ще вади на светло тази помия?
Санди знаеше отговора, но искаше да чуе какво ще каже Лия. Това щеше да е първото му надзъртане в големия им план.
— Помията ще види само адвокатът й. Ще му покажеш папката. Цялата. При това положение ще предпочетат да се споразумеят.
— Да се споразумеят финансово, имаш предвид.
— Да.
— А какво споразумение предлагате?
— Тя не получава нищо.
— А какво би могла да получи?
— Зависи. Може да е малко състояние, а може да се окаже и голямо.
Санди се обърна към нея и я изгледа ядосано.
— Не мога да преговарям за имуществено споразумение, ако не съм наясно какво притежава клиентът ми. Мисля, че е крайно време вие двамата да ме посветите в замислите си.
— Бъди търпелив — каза тя съвършено невъзмутимо. — С времето ще научиш повече.
— Патрик наистина ли смята, че ще се откупи с пари при тази каша?
— Имаш ли по-хубава идея?
— Не.
— Така и предполагах. Това е единственият ни шанс.
Санди се поуспокои.
— Наистина ще е по-добре, ако ми кажете повече.
— Ще ти кажем. Обещавам. Най-напред обаче трябва да приключим с развода. Труди трябва да се откаже от всякакви финансови претенции към Патрик.
— Това няма да е проблем. И ще е забавно.
— Направи го и ще говорим пак следващата седмица.
Изведнъж му показа, че трябва да си върви — стана и започна да събира книжата. Той взе папката и я мушна в куфарчето си.
— Колко ще останеш тук? — попита я.
— Не много — отвърна Лия и му подаде пощенски плик. — Това е писмо за Патрик. Кажи му, че съм добре и че не се застоявам на едно място. Засега не съм забелязала някой да ме следи.
Санди взе плика и се опита да я погледне в очите. Лия му се стори припряна и нервна, сякаш искаше да остане сама колкото се може по-бързо. Санди искаше да й помогне, поне да й предложи помощ, но знаеше, че каквото и да изрече в този момент, няма да е от полза.
Тя се насили да се усмихне и каза:
— Чака те работа. Свърши я. Патрик и аз ще мислим за останалото.
Докато Стефано даваше показания във Вашингтон, Бени Арисия и Гай се заловиха за работа в Билокси. Наеха тристаен апартамент в Бак Бей, инсталираха телефон и факс.
Предполагаха, че момичето рано или късно ще се появи в Билокси. Патрик беше задържан и в близко бъдеще около него не можеха да се очакват изненади. Нямаше къде да ходи. Тя обаче щеше да отиде при него. Тогава щяха да я хванат.
Арисия бе дал сто хиляди за тази кампания, заричайки се, че това е краят. Бе загубил близо два милиона и трябваше да престане да пилее пари, преди да е профукал всичко. „Нордърн Кейс Мючуъл“ и „Монарх-Сиера“ — другите съдружници в несигурния консорциум, се бяха отказали. Стефано щеше да залъгва ФБР със сладките си приказки, докато Гай и останалите от фирмата му открият момичето. Ако изобщо го открият. Положението изглеждаше доста безнадеждно.
Осмар и хората му още слухтяха по улиците на Рио. Наблюдаваха определени места непрекъснато. Ако се появеше, щяха да я засекат. Осмар използваше много хора, но те, слава богу, работеха за малко пари.
Завръщането бе огорчило Бени Арисия. Беше се заселил на Крайбрежието през 1985 година като изпълнителен директор на „Плат и Рокланд“ — огромен конгломерат, който в продължение на двайсет години го бе пращал къде ли не по света, за да разрешава непредвидени проблеми. Едно от печелившите подразделения на компанията беше новата корабостроителница в Паскагула, между Билокси и Мобайл. През 1985 година тя бе сключила договор с Пентагона за построяването на четири атомни подводници. Договорът бе за дванайсет милиарда и някой от шефовете бе решил, че Бени има нужда от постоянно местожителство.
Беше отрасъл в Ню Джърси, следвал бе в Бостън и имаше за съпруга недоволна от скуката светска дама, тъй че животът край Мексиканския залив му се струваше истинско падение. Смяташе, че така се отдалечава сериозно от върховете на йерархията, за които толкова бе мечтал. Жена му го напусна на втората година след преселването в Билокси.
„Плат и Рокланд“ беше акционерно дружество с двайсет и един милиарда акционерен капитал и осемдесет хиляди служители в трийсет и шест дъщерни фирми с клонове в сто и три държави. Продаваха офис оборудване, занимаваха се с дърводобив и медодобив, произвеждаха хиляди потребителски стоки, правеха застраховки, транспортираха стоки в контейнери, добиваха нефт и природен газ и наред с многото други начинания строяха атомни подводници. Това беше една огромна маса разпръснати навред фирми и както обикновено в такива случаи лявата ръка рядко знаеше какво прави дясната. Въпреки всичко това дружеството реализираше огромни печалби.