Партньори [The Partner-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Партньори [The Partner-bg]». Краткое содержание книги:
— А как би могъл той да…
— Не е невъзможно, Санди. Повярвай ми. Има начин.
Каза го с тон на човек, който е извършил убийство и се е измъкнал безнаказано. За миг кръвта на Санди се смръзна.
— Има начин — добави Патрик още веднъж и погледна намръщено. Бръчките около очите му станаха по-дълбоки.
— Добре, какво мога да направя аз? Да застана в коридора с полицаите ли?
— Ще изиграеш една сценка.
— Слушам.
— Най-напред ще подхвърлиш на адвоката й, че някой се е обадил в офиса ти анонимно и те е предупредил, че Ланс търси наемен убиец. Направи го в края на срещата. Дотогава ще си го извадил от релси с другите неща и ще е готов да повярва на всичко, което му кажеш. Спомени, че се каниш да поговориш за това с ченгетата. Той сто на сто ще се обади на клиентката си, която, естествено, ще отрече категорично. Същественото е, че ще се изплаши. Самата мисъл, че някой подозира нея и Ланс, ще я постресне. След това отиди при шерифа и хората на ФБР и разкажи същата история. Кажи им, че се безпокоиш за безопасността ми. Настоявай да поговорят с Труди и Ланс за слуховете. Санди, познавам я много добре. Готова е да пожертва Ланс, за да задържи парите, но не и ако има дори най-малка вероятност да пострада тя. Ако знае, че ченгетата я подозират, ще се откаже.
— Измислил си го добре, дума да няма. Нещо друго?
— Да. Най-накрая ще пуснеш мухата на пресата. Намери репортер, на когото…
— Няма да е трудно.
— Някой, на когото можеш да се довериш.
— Това вече ще е трудно.
— Не чак толкова. Следя пресата и ще ти дам две имена. Поговори с тия хора. Избери този, който ти допадне повече. Поискай от него да публикува слуховете, съвсем неофициално. В замяна му обещай да научава първи всяка истинска новина. Онези типове действат по този начин. Кажи му, че шерифът е получил сведения, че съпругата се опитва да намери наемен убиец, за да задържи парите. Ще се хване. Няма да е нужно да търси потвърждение. И без това непрекъснато печатат слухове.
Санди записа всичко в бележника си, удивен от подготвеността на Патрик. Затвори папката, чукна я с химикалката си и попита:
— Колко такива неща имаш още?
— Помия ли?
— Да.
— Около двайсет килограма, струва ми се. Складирах я тук, в Мобайл, още преди да се махна.
— Какво друго имаш?
— Нищо. Само помия.
— За кого?
— За бившите ми съдружници. И за някои други. Ще стигнем и до това.
— Кога?
— Скоро, Санди.
Дж. Мъри Ридълтън, адвокатът на Труди, беше весел, дебеловрат мъж на шейсет, специалист в две области на правото — големите, гнусни разводи и финансовите съвети, целящи да се измамят властите. Беше изтъкан от контрасти — преуспяващ, но зле облечен, интелигентен, но с просташка физиономия, усмихнат, но зъл, с благ глас, но с остър език. Големият му кабинет в центъра на Мобайл бе задръстен с отдавна ненужни папки и остарели юридически справочници. Той покани Санди любезно, посочи му стол, предложи му питие. В края на краищата вече минаваше пет часът. Санди отказа и Дж. Мъри също се отказа.
— Е, как е нашето момче? — попита Дж. Мъри и се ухили.
— Тоест?
— Хайде, хайде. Нашето момче Патрик. Намериха ли се вече парите?
— Не знаех, че трябва да търся пари.
Дж. Мъри реши, че това е убийствено смешно, и няколко секунди се киска. Несъмнено смяташе, че ситуацията е изцяло в ръцете му, че силните карти са в неговия край на масата.
— Снощи гледах клиентката ти по телевизията — каза Санди. — Едно долнопробно предаване… как се казваше?
— „Интимен дневник“. Нали беше чудесна? А каква кукличка е дъщеря й! Горките!
— Моят клиент желае твоята клиентка занапред да се въздържа от публични коментари относно брака и развода си.
— Твоят клиент може да целуне задника на моята клиентка. А ти — моя.
— Ще се въздържа. Както и клиентът ми.
— Слушай, синко, аз съм ревностен защитник на свободата на словото. Говори каквото искаш. Прави каквото щеш. Публикувай каквото ти хрумне. Първата поправка на конституцията го гарантира. — Посочи отрупаните с прашни книги рафтове до прозореца. — Искането се отхвърля. Клиентката ми има право да говори публично, по каквито въпроси желае и когато пожелае. Твоят клиент я унижи и сега го очаква много несигурно бъдеще.
— Хубаво. Просто исках да сме наясно.
— Е, наясно ли сме?
— Да. Всъщност нямаме никакви възражения срещу желанието на клиентката ти да получи развод. Може да задържи и детето.