Партньори [The Partner-bg]

— Откъде знаеш?

Патрик сви рамене, сякаш отново се канеше да увърта.

— Кои са те? — продължи Санди. Последва дълго мълчание, също както правеше Лил, когато искаше да смени темата.

— Седни — каза Патрик.

Седнаха един срещу друг. Санди извади папката, която му бе дала Лия преди четири часа — помията за Труди.

Патрик я позна веднага.

— Кога я видя? — попита той веднага.

— Тази сутрин. Добре е. Изпраща ти поздрави. Каза, че още никой не я следи, и ме помоли да ти предам това.

Бутна плика към Патрик, той го сграбчи, разкъса го нетърпеливо и извади отвътре писмо от три страници. Зачете го бавно, без да обръща внимание на адвоката си.

Санди разтвори папката и намери снимките на Труди и любовника й, излегнали се голи край басейна. Гореше от нетърпение да ги покаже на адвоката й в Мобайл. Бяха се уговорили да се срещнат след три часа.

Патрик прочете писмото, сгъна го внимателно и го прибра в плика.

— И аз имам писмо за нея — каза той. Видя снимките пред Санди и подхвърли: — Добра работа, а?

— Удивително — кимна Санди. — Никога не съм виждал по-хубаво доказателство по дело за развод.

— Не мога да се оплача от липса на материал — отбеляза Патрик. — Бяхме женени от две години, когато случайно се натъкнах на бившия й мъж. Беше на някакво парти. Изпихме по чашка заедно и той ми разказа за Ланс. Оня котарак от снимката.

— Лия ми обясни.

— По това време Труди беше бременна, така че не казах нищо. Бракът ни постепенно се разпадаше и се надявахме, че детето ще ни помогне да го закрепим. Тя е удивителна лъжкиня. Реших да се преструвам, да бъда гордият баща и всичко останало, но след година започнах да събирам доказателства. Не знаех кога ще ми потрябват, но знаех, че с брака ни е свършено. Изчезвах от града при всяка възможност… по работа, на лов, за риба, уикенд с приятели, какво ли не. Тя не възрази нито веднъж.

— Имам среща с адвоката й в пет.

— Добре. Ще се забавляваш отлично. Това е мечта за всеки колега. Заплаши го с каквото искаш, но ги принуди да ме оставят намира. Тя трябва да се откаже от всякакви претенции, Санди. Няма да получи и цент от имуществото ми.

— Кога ще поговорим за него?

— Скоро. Обещавам. Сега обаче има нещо, което е по-належащо.

Санди извади бележника си и се приготви да записва.

— Слушам — каза той.

— Ланс е адски гаден тип. Израснал е по улиците и кръчмите на Пойнт Кадет, не е успял да завърши средно образование, лежал е три години за наркотици. Лоша семка. Има приятели в подземния свят. Познава хора, готови на всичко за пари. Има още една папка, посветена на него. Лия не ти я е дала, както разбирам?

— Не. Даде ми само тази.

— Следващия път й я поискай. Събирах сведения за Ланс в продължение на година със същия частен детектив. Ланс е дребна риба, но е опасен, защото има приятели. Труди пък има пари. Не знаем колко са й останали, но предполагам, че не е похарчила всичко.

— Смяташ ли, че ще опита да посегне на живота ти?

— Не е изключено. Помисли си само… В момента тя е единственият човек, който иска да съм мъртвец. Ако ме няма, ще запази каквото й е останало от застраховката, и край на проблемите. Познавам я… парите и охолният живот за нея са всичко.