Партньори [The Partner-bg]

Ъндърхил слушаше, без да мига. Не си водеше записки.

— Показахте ли им снимка?

— Да. Не е изключено да е бил Патрик, но онзи нямал брада, бил с черна коса, ходел с бейзболна шапка и тъмни очила. Бил дебел. Това е станало, преди да се заеме с диетите за отслабване. Все едно, не бяха сто процента сигурни, че е той.

— Какво име е използвал?

— Ранди Остин. Имал шофьорска книжка от Джорджия. Отказал да представи други документи за самоличност. Предложил пет хиляди в брой, да не забравяме. За двайсет хиляди би могъл да купи цялата яхта.

— Какво е станало с нея?

— Получили са си я обратно. Човекът каза, че започнал да подозира нечиста игра, защото Ранди нямал понятие от яхти. Непрекъснато подпитвал разни неща, озъртал се. Твърдял, че иска да замине на юг след лош брак в Атланта. Писнало му било от досадата на ежедневието, имал много пари, такива работи. Някога бил плавал доста и сега искал отново да влезе във форма. Казал, че нямало да се отдалечава от брега. Историята прозвучала убедително и онзи се поуспокоил, но продължавал да има подозрения. На следващия ден Ранди се появил изневиделица… не забелязали кола или такси… сякаш дошъл пеша. След дълги обяснения най-накрая поел с яхтата. Двигателят бил мощен и можел да развива осем възела, независимо от вятъра. Отправил се на изток и собственикът нямало какво да прави, така че тръгнал по Крайбрежието и се отбил в няколко барчета по пътя, от които можел да държи Ранди под око. Бил на четвърт миля навътре и се справял добре с яхтата. Спрял на един кей в залива Пердидо, оставил я там и си отишъл с нает форд, регистриран в Алабама. И така няколко дни. Собственикът на яхтата го наблюдавал. В началото Ранди се осмелявал да навлезе само миля навътре, после и повече. На третия или четвъртия ден се отправил в западна посока, към Мобайл и Билокси, и не се появил три дни. След това се върнал, пак излязъл в морето и пак се отправил на запад. Не на изток или на юг, към Флорида. Собственикът на яхтата престанал да се безпокои, защото Ранди не се отдалечавал. Понякога изчезвал по за седмица, но винаги се връщал.

— И смяташ, че това е бил Патрик?

— Да, убеден съм. Струва ми се логично. Бил е сам на яхтата, изолиран от околния свят. Можел е да не среща жива душа по цели дни. Можел е да получава сигналите от подслушвателните устройства навсякъде в Залива, а освен това яхтата е идеално място за отслабване.

— Какво е станало с нея?

— Оставил я на кея и изчезнал, без да се обади на никого. Собственикът си я получил обратно, плюс петте хиляди, защото онзи не дошъл да си ги поиска.

— Проверихте ли яхтата?

— Щателно. Нямаше нищо. Собственикът твърдеше, че никога не е била толкова чиста.

— Кога е изчезнал?

— Собственикът не беше сигурен, защото бил престанал да следи какво става с нея. Била на кея на трийсети март, четири дни след кражбата на парите. Разпитахме едно хлапе, което било дежурно на кея тогава, и то ни каза, че Ранди е оставил яхтата на двайсет и четвърти или двайсет и пети март и повече не се появил. Датите съвпадат.