Партньори [The Partner-bg]

— Имаме — кимна Ъндърхил и запрелиства бележките си, без да обръща внимание на адвоката. Хората на ФБР бяха проследили движението на парите до Малта и след това до Панама, откъдето следите им се губеха. Разполагаха с размазана снимка от една от охранителните камери, на която се виждаше човекът, представил се за Дъг Витрано. Бяха сигурни, че е Патрик, макар и да бе дегизиран много добре. Беше доста по-слаб, косата му беше къса и черна, беше си пуснал мустаци и носеше стилни очила с рогови рамки. На Греъм Дънлап бе обяснил, че е дошъл лично да проследи получаването и изпращането на парите, защото клиентът му и фирмата се безпокоели за трансфера. Според Дънлап това не било нещо необикновено и той се отзовал с готовност. Три седмици след случката англичанинът бе уволнен и си бе заминал за Лондон.

— След това се върнах в Билокси и в продължение на един месец търсих някакви улики — продължи Стефано.

— И открихте, че офисите на фирмата са били подслушвани.

— Да. Веднага заподозряхме мистър Ланиган. Причините са ясни. Задачата ми се състоеше от две части. Да открием мистър Ланиган и парите и да установим точно как е осъществил кражбата. Съдружниците ни осигуриха достъп до офисите си през почивните дни и моите специалисти буквално разглобиха всичко. Както се казва, мястото беше заразено. Открихме буболечки по всички телефони, под всички бюра, във всички помещения. Дори в коридорите и мъжката тоалетна на първия етаж. Имаше само едно изключение. Кабинетът на Чарлс Боуган бе съвсем чист. Той обясни, че го заключвал винаги. Буболечките бяха от много високо качество. Общо двайсет и две. Сигналите от тях се приемаха от специален приемник, скрит в картонена кутия на тавана, на място, до което никой не се беше доближавал от години.

Ъндърхил слушаше, но не чуваше. Всичко това се записваше на видеолента, така че началниците му можеха да го анализират по-късно. Тези подробности му бяха отдавна известни. Извади анализа на техническите средства от книжата пред себе си — четири гъсто изписани абзаца, описващи схемата на подслушване, използвана от Патрик. Микрофоните бяха последна дума на техниката — малки, мощни, скъпи, произведени от реномирана фирма в Малайзия. В Щатите бе забранено да продаваш или притежаваш такива, но бе сравнително лесно да ги купиш от всеки европейски град. Патрик и Труди бяха прекарали Коледните празници в Рим. Пет седмици преди да изчезне.

Приемникът, намерен на тавана, бе изумил дори експертите на ФБР. Когато Стефано го намери, това бе техническа новост на по-малко от три месеца и агентите неохотно признаха, че е изпреварил поне с година най-модерната им подслушвателна апаратура. Произведеното в Унгария устройство можеше да приема сигналите от двайсетте и две буболечки, скрити в офисите долу, и без да ги смесва, да ги предава поотделно или едновременно до сателитна антена, монтирана недалеч.

— Успяхте ли да определите къде са били приемани сигналите? — попита Ъндърхил. Въпросът беше естествен, защото ФБР със сигурност не знаеше.

— Не. Обхватът беше пет километра във всички посоки, така че е невъзможно да се каже.