Партньори [The Partner-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Партньори [The Partner-bg]». Краткое содержание книги:
— Какво е станало с наетата кола?
— По-късно открихме и нея. Била е наета от бюрото на „Ейвис“ на летището на Мобайл в понеделник сутринта, десети февруари, десетина часа след катастрофата. Наел я гладко избръснат човек с къса черна коса, рогови очила, костюм и вратовръзка. Обяснил, че току-що пристига с полет от Алабама. Показахме им снимката на Патрик Ланиган. Според тях приличал на онзи, но не бяха много сигурни. Използвал същата шофьорска книжка от Джорджия. Платил с фалшива кредитна карта на името на Ранди Остин и номер на истинска сметка от Декатур, Джорджия. Обяснил, че се занимава с недвижими имоти и търси земя за строеж на казино. Работел самостоятелно, така че във формуляра нямало име на фирма или телефон. Повече не се появил в бюрото. Колата открили чак след година и два месеца.
— Защо не е върнал колата? — попита Ъндърхил.
— Отговорът е ясен. Наел я е малко след катастрофата. На следващия ден обаче физиономията му се е появила на първа страница във всички вестници в Билокси и Мобайл. Решил е, че е рисковано да връща колата. Открили са я в Монтгомъри, сплескана, с окрадени части.
— Къде е отишъл Патрик?
— Според мен е напуснал Ориндж Бийч на двайсет и четвърти или двайсет и пети март и се е превърнал в Дъг Витрано, бившия си съдружник. Успяхме да научим, че на двайсет и пети е летял от Монтгомъри до Атланта, след това в първа класа до Маями и Насо. Билетите му са били на името на Витрано. Използвал е паспорта, когато е тръгнал от Маями и когато е пристигнал на Бахамските острови. Самолетът е кацнал в Насо в осем и трийсет сутринта на двайсет и шести. Банката е отворила в девет и той вече е бил там. Представил е паспорта и другите документи на Греъм Дънлап, прехвърлил е парите, сбогувал се е и е взел самолет за Ню Йорк. Кацнал е на летище Ла Гуардия в два и трийсет следобед. След това е захвърлил документите на Витрано и е продължил с други. Тук загубихме следите му.
Когато наддаването стигна петдесет хиляди, Труди каза „да“. Предаването се наричаше „Интимен дневник“ — жълта помия със стабилен рейтинг и, очевидно, голям бюджет. Сложиха прожектори, спуснаха завесите на прозорците и опасаха дневната с кабели. „Журналистката“ се казваше Нанси де Анджело, пристигала направо от Лос Анджелис с екип фризьори и гримьори.
За да не остане засенчена, Труди прекара два часа пред огледалото и когато се появи, беше ослепителна. Нанси каза, че изглежда прекалено добре. Трябвало да има вид на огорчена, сломена, отчаяна, разорена, жертва на бездушието на съда, изпълнена с гняв, задето съпругът й се е отнесъл така към нея и дъщеря й. Труди се оттегли разплакана и се наложи Ланс да я утешава в продължение на половин час. Когато се върна по джинси и пуловер, изглеждаше почти също толкова добре.
Ашли Никол бе използвана като декор. Седна до майка си на канапето.
— А сега искам да ме погледнеш тъжно — каза Нанси на Труди, докато осветителите пробваха прожекторите. — Трябват ни сълзи. Истински.
В продължение на час говориха за всички ужасни неща, които й бе причинил Патрик. При спомена за погребението Труди се разплака. Сети се за маратонката, намерена край изгорялата кола. Разказа за страданията си през последвалите месеци и години. Не, не се е омъжвала повече. Той не й се е обаждал след завръщането си. Не е сигурна дали иска да го чуе. Не е направил опит да види дъщеря си. Тук отново се разплака.
Мисълта за развода я ужасява, но нима би могла да постъпи другояче? И кошмарното дело! Безскрупулната застрахователна компания, която я преследва, както се преследва мошеник…
Патрик — ах, какъв жесток човек! Ако намерят парите, очаква ли някакъв дял от тях? Разбира се, че не! Самата мисъл й е противна!
След монтажа интервюто бе сведено до двайсет минути и Патрик го гледа в тъмната си болнична стая. То предизвика усмивката му.
19
Когато телефонът позвъни, секретарката на Санди изрязваше от вестника снимката и статията за краткото съдебно заседание предишния ден. Намери го веднага, измъкна го от съда и го свърза.
Лия Пирис. Тя поздрави и веднага попита дали е проверил офиса си за буболечки. Санди отговори, че го е направил предишния ден. Бе отседнала в един хотел на няколко пресечки и предложи да се срещнат там. Нейното предложение имаше повече тежест за него от нареждане на федерален съдия. Каквото поиска, това ще стане. Развълнува се още като чу гласа й.
Лия не бързаше, така че Санди тръгна пеша. Не искаше да се озърта. Параноята на Патрик бе разбираема — горкият бе бягал от призраци достатъчно дълго и най-накрая го бяха хванали. Никой обаче не беше в състояние да убеди Санди, че същите хора ще решат да следят и него. Той беше адвокат на защитата в шумен процес. Онези типове трябваше да са луди, за да решат да подслушват телефоните му или да го следят. Един грешен ход от тяхна страна стигаше, за да увеличи сериозно шансовете на Патрик.