Партньори [The Partner-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Партньори [The Partner-bg]». Краткое содержание книги:
Бени мечтаеше да вкара ред в работата, да продаде губещите и да инвестира в печелившите предприятия. Беше неприкрито амбициозен и за висшите мениджъри не бе тайна, че се стреми към поста на самия връх.
Животът в Билокси за него беше жестока шега, капан, заложен на пътя към върха от враговете му. Ненавиждаше договорите с правителството, мразеше бюрократите и арогантността на Пентагона. Костенурското темпо, с което се строяха подводниците, го ужасяваше.
През 1988 година поиска да го преместят, но му бе отказано. Година след това се появиха слухове за сериозно превишаване на бюджета за подводниците. Производството бе спряно, защото в корабостроителницата дойдоха ревизори и висши офицери от Пентагона. Бени се оказа на прицел и стана ясно, че краят е близо.
Като компания с множество държавни поръчки по отбраната, „Плат и Рокланд“ имаше богато минало на преразходи, нереално високи цени и фалшиви счетоводни документи. Това бе стил за фирмата и когато подобни факти излезеха наяве, ръководството уволняваше всички замесени в скандала служители и уговаряше с Пентагона неголямо възстановяване на щетите.
Бени отиде при един местен адвокат, Чарлс Боуган, старши съдружник във фирмата, където работеше и Патрик Ланиган. Братовчедът на Боуган беше сенатор от Мисисипи, фанатичен войнолюбец, председател на подкомисията за военни разходи и дълбоко обичан от въоръжените служби човек.
Бившият шеф на адвокат Боуган сега бе станал федерален съдия и поради това малката фирма имаше отлични политически връзки. Бени знаеше това и то бе причината да се обърне към нея.
Законът за подвеждане на държавата от производителите бе гласуван от Конгреса, за да насърчи осведомените за надуване на цените при правителствена поръчка да представят информация на съответните власти. Бени проучи закона много внимателно и дори накара един от юрисконсултите на компанията да му го разясни алинея по алинея. След това отиде при Боуган.
Заяви, че може да докаже как „Плат и Рокланд“ кроят планове да приберат от правителството шестстотин милиона в повече по проекта за подводниците. Усещал как острието на гилотина се спуска и не желаел да понесе чуждата отговорност. С изнасянето на информацията се лишавал завинаги от възможността да си намери подобна работа, защото „Плат и Рокланд“ несъмнено щели да пуснат всевъзможни слухове за собствената му непочтеност. Щял да влезе в черните списъци и толкова — край на кариерата. Разбирал много добре правилата на играта.
Законът даваше право на изнеслия информацията евентуално да получи петнайсет процента от възстановената надписана сума. Бени разполагаше с документи, които доказваха измамата на „Плат и Рокланд“. Нуждаеше се от професионализма и влиянието на Боуган, за да получи петнайсетте процента.
Боуган нае технически експерти и консултанти, за да прегледат и да анализират стотиците документи, които Бени изнасяше от корабостроителницата. Замисълът се бе оказал ефективен и в края на краищата не чак толкова сложен. Компанията правеше това, което бе правила винаги — фактурираше едно и също нещо няколко пъти, вземаше пари за несвършена работа. Всичко бе толкова добре организирано, че само двама от висшите мениджъри знаеха за съществуването на схемата. Бени твърдеше, че е открил всичко това по една случайност.
Адвокатите изградиха ясна и убедителна теза и заведоха дело във Федералния съд през септември 1990 година. Твърдението им беше, че „Плат и Рокланд“ е надвзела необосновано шестстотин милиона долара. Бени напусна фирмата същия ден.
Фактите по делото бяха събрани и систематизирани педантично, а Боуган изпълни задачата си безупречно. Както и братовчед му. Сенаторът знаеше какво се готви дълго преди делото и след това следеше развоя на събитията отблизо. Услугите на Боуган не бяха евтини. Също и тези на сенатора. Фирмата трябваше да получи обичайните трийсет процента. Една трета от петнайсет процента върху шестстотин милиона долара. Делът на сенатора така и не бе уточнен.
Боуган пусна на медиите достатъчно помия, за да поддържат висок градуса в Мисисипи. Сенаторът правеше същото във Вашингтон. Около „Плат и Рокланд“ се развихри страхотен публичен скандал. Компанията загуби делото, загуби парите, акционерите побесняха. Десетина мениджъри на корабостроителницата бяха уволнени. Очакваха се още уволнения.