Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
— Това ли си втълпяваш?
Той я изгледа с блеснали от гняв очи.
— Да, това. И се справям чудесно.
Франи на свой ред го погледна гневно.
— Сигурно затова пиеш през цялото време? Защото ти помага да забравиш как си живял преди?
— Това, което правя, е да издържам семейството си, Франи. По най-добрия начин, който ми е известен.
Франи видя как едно мускулче заигра по челюстта му.
— Виж какво — каза тя. — Вчера сутринта сключи сделка за онзи насилник на деца, а имаше времена, когато не би го допуснал и на метър от себе си.
— Но спечелих петдесет хиляди долара…
— Стига. Днес отиде на обяд, изпи няколко питиета и сключи сделка от името на фирмата си да подпомогнете избора на областния прокурор. След това пи вино на срещата с партньорите ти и се опита да сключиш сделка с горката Джина, за да я накараш да се върне на работа, когато знаеш много добре, че сърцето й е разбито…
— Нека те попитам нещо, Франи — чие сърце не беше разбито, особено след… — Думите му увиснаха във въздуха.
Франи почака, докато отново срещне погледа му.
— Нямам намерение да те ядосвам. Просто не вярвам, че ти си мъжът, сключил всички тези сделки.
— А кой съм аз всъщност? — Смехът му прокънтя кухо и сухо. — Човек, загубил вяра в системата. Но сметките продължават да пристигат, утре другиден ще готвим децата за колежа. Какво се предполага, че трябва да направя? Да скръстя ръце?
— Може би трябва да направиш нещо, което обичаш. — Тя се примъкна по-близо до него и обви раменете му с ръце. — Затвори очи. Прегърни ме. Не е нужно да взимаш решение сега, още тази нощ. Но дори и слепец може да види колко си нещастен и как не се спираш по цял ден, само и само да бъдеш зает с нещо.
— Яж, пий и се наслаждавай, защото утре ще умрем.
Тя го целуна.
— Няма да умреш утре.
Усети как се отпуска до нея и дишането му става по-равномерно. Прегърна я и тя се сгуши в него. След малко той каза:
— Мисля, че може би наистина прекалявам малко с пиенето.
Тя забеляза уклончивите думички, с които си служеше: „мисля“, „може би“, „малко“. Но въпреки това беше някакво признание, което, надяваше се, щеше да постави началото.
След още няколко минути тялото му съвсем притихна. Сънят се опитваше да го надвие.
— Уморен съм — каза той. — Освен това се безпокоя и за Ейб. — Думите бяха промълвени едва чуто.
И Харди заспа.
Като се върна в апартамента си, Ву смени деловия си костюм с черна кожена минипола, червена прозрачна риза върху сутиен с телесен цвят и дебело кожено яке. Петнайсет минути след телефонния разговор с Дизмъс Харди тя вече се провираше сред тълпата в Индиго, друг бар от Триъгълника. Като въртеше в ръката си с добре поддържан маникюр първия си коктейл „Космополитън“ за вечерта, тя се покатери на високото столче пред бара и разкри голяма част от краката си. Оглушителната музика — безкрайният тътен на бас китари и барабани — правеше разговорите невъзможни. Но тя нямаше нищо против.
Не й се говореше и не й се мислеше — нито за Джейсън Бранд, нито за Андрю Бартлет.
Ву смъкна якето си, метна го на скута си и проточи врат, за да огледа групичките мъже, които пиеха и се смееха край нея. Забеляза, че един от мъжете — красив по някакъв небрежен начин, с дълга руса коса и обеци на ушите — улавя сигналите, които изпращаше доста красноречиво.
Наистина проявяваше голям интерес.
Тя се усмихна, смъкна се от стола си и, хванала с едната си ръка чашата, а с другата якето, си запробива път към него.
10
През нощта вятърът утихна, но все още беше необичайно студено за сезона. Високо, ясно небе, ярко слънце. Зелените площи, покрай които Ву мина на път за Маркет Стрийт, бяха покрити със слана — нещо рядко за града.
Ръцете й трепереха, а очите й горяха, но тя бе благодарна, че делото тази сутрин бе определено за десет часа. Това значеше, че нямаше нужда да се отбива преди това в офиса, което й осигури няколко часа допълнителен сън, от който изпитваше отчаяна потребност след всичките коктейли, придружили снощната й авантюра. Беше се прибрала едва към три след полунощ. Не успя да заспи почти до зори, а два часа по-късно звънът на будилника я изтръгна грубо от обятията на съня. Тя се събуди замаяна, изтощена, изстискана.
Все пак комбинацията от декседрин и еспресо я пораздруса и когато влезе в арестантската килия зад съдебната зала на Арвид Джонсън, се чувстваше почти бодра. Окован с белезници, Андрю седеше на циментовата пейка, облегнат на стената. Изглеждаше притеснен и унил — промърмори някакъв поздрав и отново се зае да изучава шарката на линолеума под краката си.