Вълците от Кала

— Ти имаш къща и църква, нали, сай Калахан? — каза Роланд.

Калахан се усмихна:

— Да, слава на Бога.

— За първата си нощ в Кала Брин Стърджис можем да останем при теб. Нали няма проблем?

— Разбира се, добре сте дошли.

— Можеш да ни покажеш църквата си. Да ни запознаеш с тайните и.

— С удоволствие — отвърна Калахан, без да му трепне окото.

— След това — усмихна се Роланд — ще приемем гостоприемството на останалите жители на града.

— Няма да търсите дълго, гарантирам ви — увери го Тян.

Овърхолсър и Слайтман кимнаха в съгласие.

— Ако храната, която току-що ядохме, е знак за това, не се съмнявам. Благодарност, сай Джафърдс; благодарност на всички. В продължение на седмица ще обиколим целия град, за да разучим. Ще си набележим удобни места, ще говорим с хората и те ще говорят с нас. Вие, които сте тук, ще ни помагате, нали?

Калахан кимна:

— Не мога да говоря от името на манихейците, но съм сигурен, че останалите с готовност ще споделят всичко, което знаят за Вълците. Господ и Исус Човека са ми свидетели. Хората от Полукръга се боят до смърт от тази напаст. С радост ще ни помогнат.

— Манихейците също ще говорят с мен — уверено заяви Роланд. — Разговарял съм с тях и преди. — Нека ентусиазмът на Стареца не те заблуждава, Роланд — предупреди Овърхолсър, вдигнал масивните си ръце. — В града има и други, които трябва да бъдат убедени… — Вон Айзенхарт например — намеси се Слайтман.

— Да, и Ибън Тук. Само магазинът носи неговото име, но той притежава също странноприемницата и гостилницата… както и половината от градския обор… и дял в повечето малки ферми в околността. А като заговорихме за дребни собственици, да не забравяме Бъки Хавиер. Той не е най-имотният сред тях, но само защото отстъпи половината си собственост на сестра си, когато тя се омъжи. — Овърхолсър се наведе напред с оживено лице, готов да сподели най-пикантните клюки на градчето. — Роберта Хавиер, сестрата на Бъки, е голяма късметлийка. При последното идване на Вълците двамата с брат и бяха на една годинка. Така се измъкнаха.

— Братът близнак на Бъки обаче беше отвлечен — намеси се Слайтман. — Були умря преди четири години. От болестта. Оттогава Бъки се грижи като майка за двамата по-малки. Трябва да говорите с него. Той има само шестстотин декара, но е голям твърдоглавец.

„Те все още не разбират“ — помисли си Роланд, после каза:

— Благодаря. Засега преди всичко ще гледаме и ще слушаме. Ние сме стрелци, не войници. Мислим различно, действаме различно. Може да поискаме петима души да дойдат с нас. Може би и по-малко, двама или трима. Имаме обаче нужда от помощ, за да се подготвим.

— Защо? — попита Бени.

Роланд се усмихна:

— Още не мога да кажа, синко. Първо трябва да видя как стоят нещата в Кала. В такива случаи изненадата е най-силното оръжие, а за подготвянето на хубава изненада обикновено са нужни много хора.