Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
Междувременно Роланд нетърпеливо кършеше пръсти, сякаш искаше да каже: „Хайде, хайде, да не губим време.“
— Не се знае какво са — отвърна Овърхолсър. — Приличат на хора, но носят маски.
— Маски на вълци ли? — попита Сузана.
— Да, на вълци, сиви като конете им.
— Със сиви коне ли идват? — сепна се Роланд.
Настъпи кратко мълчание и Еди отново почувства това усещане за кеф и ка-тет, на свързани умове чрез нещо, наподобяващо телепатия.
— Дявол го взел! — възкликна Овърхолсър, сякаш казваше: „И още как; не ме обиждай с такива глупави въпроси.“ — Сиви коне. Носят сиви панталони, които приличат на кожа. Черни обувки с големи остри стоманени шпори. Зелени наметала с качулки. И маски. Знаем, че са маски, защото сме намирали изоставени. Приличат на метални, но гният като месо, дяволски бързо.
— Аха.
Овърхолсър го изгледа, наклонил леко глава като че питаше: „Абе ти малоумен ли си, или просто бавноразвиващ се?“
Слайтман се намеси:
— Конете им са бързи като вятъра. Някои носят по едно дете пред седлото и едно отзад.
— Наистина?
Слайтман кимна:
— На боговете благодарност. — Видя, че Калахан се прекръства, и добави: — Моля за прошка, Старче.
Калахан вдигна рамене:
— Живели сте на тази земя, преди да дойда. Можете да призовавате боговете колкото си искате, само знайте, че не вярвам в тях.
— И идват от Тъндърклап — уточни Роланд, без да му обръща внимание.
— Да. Намира се в тази посока на стотина колела. — Овърхолсър посочи на югоизток. — Ще го видите, защото ще излезем от гората на последните възвишения преди Полукръга. Оттам се разкрива гледка към цялата Източна равнина и мрака зад нея, като буреносен облак на хоризонта. Говори се, че в древни времена там имало планини. — Като Скалистите планини в Небраска — възкликна Джейк.
Овърхолсър го изгледа озадачено:
— Моля, Джейк-сой?
— Нищо.
Джейк се усмихна смутено. Междувременно Еди обърна внимание на обръщението, което бе използвал Овърхолсър. Не сай, а сой. Поредната странност.
— Чували сме за Тъндърклап — обясни Роланд. Безизразният му глас бе смразяващ; Еди почувства ръката на Сузана върху своята.
— Там живеят вампири, духове и тахини, така се говори — обади се Заля с треперещ глас. — Разбира се, това са стари сказания…
— Това е самата истина — заяви Калахан; гласът му бе рязък, но Еди долови страх. — Наистина има вампири, навярно и други подобни. Тъндърклап е леговището им. Може да поговорим повече за това друг път, Стрелецо, ако ти е угодно. Сега само ме чуйте, моля аз. От вампири разбирам много. Не знам дали Вълците отнасят децата на Кала при тях, по-скоро не, но вампири със сигурност съществуват.
— Защо говориш така, сякаш не вярвам? — попита Роланд.
Калахан сведе поглед:
— Защото мнозина се съмняват. Самият аз навремето. Много се съмнявах и… — Гласът му изневери; той се изкашля и добави шепнешком: — …и това доведе до моето падение.
Роланд мълчеше, обгърнал с ръце свитите си кокалести колене. Сетне се обърна към Овърхолсър:
— По кое време през денонощието се появяват?
— Когато отвлякоха Уеланд, брат ми, беше призори. Малко след закуска. Спомням си, защото Уеланд попита мама дали може да вземе чашата си в мазето. Последния път обаче… когато взеха сестрата на Тян и брата на Заля, и много други…
— Загубих две племеннички и един племенник — вметна Слайтман Старши.
— Беше скоро след обедната камбана. Знаем в кой ден ще се появят, защото Анди ни го казва, само това. После чуваме тътена от копитата на конете им на изток и виждаме прашния облак от приближаването им…
— Значи знаете кога идват. Разбирате го по три начина: от Анди, от тътена и от праха.
Овърхолсър разбра намека на Роланд и се изчерви като рак:
— Те са въоръжени, Роланд. С пушки, револвери, гранати и други оръжия. Страшни оръжия от Старците. Огнепръчки, които убиват с докосване, летящи метални дискове убийци, наречени стършели или прехващачи. Пръчките овъгляват кожата и спират сърцето… електрически са може би, а може би…
Еди чу следващата дума на Овърхолсър като „ант-НОМНИ“. Отначало си помисли, че фермерът има предвид „анатомия“. После се досети, че вероятно иска да каже „атомни“.
— Надушат ли те, прехващачите те преследват, колкото и да си бърз — намеси се синът на Слайтман. — Дори да бягаш на зигзаг, не можеш да се измъкнеш. Нали, тате?
— Дявол го взел! После изкарват остриета и почват да се въртят толкова бързо, че не можеш да ги видиш. И накълцват хората на кайма.