Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
— Ако думите ми те обиждат, крещя за прошка, наистина…
— Истина е, истина е — измърмори Овърхолсър.
Еди си помисли, че ако бузите му потреперят още малко, няма да се сдържи и ще го фрасне.
— …но каквото и да е решението ни, то ще има дълбоки последици. Трябва да разберете. Ако сгрешим, това може да погуби цялото градче и всички нас.
— Не мога да повярвам! — възкликна възмутено Тян Джафърдс. — Нима подозирате, че са мошеници? Богове, човече, само го погледни Не виждаш ли…
Жена му го стисна за ръката, толкова силно, че по мургавата му кожа останаха бели следи от пръстите и. Тян я погледна и стисна зъби.
В далечината изграчи гарван, ръждивче му отговори с писклив глас. После настъпи тишина. Един по един всички се обърнаха към Роланд от Гилеад в очакване на отговора му.
Винаги ставаше така и вече му беше дотегнало. Молеха за помощ, но искаха гаранции. Цял куп свидетели, ако можеше. Искаха избавление без риск, просто да заспят и да се събудят свободни.
Роланд се поклащаше бавно напред-назад, обгърнал коленете си с ръце. Сетне кимна и вдигна глава:
— Джейк. Ела.
Джейк погледна Бени, новия си приятел; изправи се и отиде при Роланд. Ко го последва по петите, както винаги.
— Анди.
— Сай?
— Донеси ми четири чинии. — Когато Анди изпълни нареждането му, Роланд се обърна към Овърхолсър: — Ще загубите няколко съда. Стрелците винаги оставят доста счупено след себе си. Такъв е животът.
— Роланд, не е нужно…
— Тихо сега — сряза го Роланд и макар че думите му прозвучаха едва чуто, Овърхолсър млъкна начаса. — Вие разказахте вашата история, сега чуйте нашата.
Силуетът на Анди засенчи Стрелеца. Роланд вдигна чиниите, още неизмити и блестящи от мазнина. Обърна се към Джейк, който се бе променил до неузнаваемост. Досега, седнал между Бени и Ко, той не се беше различавал от всяко друго дванайсетгодишно момче — усмихнато и безгрижно. Сега лицето му бе съвършено сериозно, с изражение на възрастен. Сините му очи бяха станали като очите на Роланд. Той стискаше решително револвера на баща си. Спусъкът бе блокиран с къса скоба и Джейк го освободи с едно движение, без дори да поглежда.
— Покажи какво можеш, Джейк, син на Елмър.
Роланд очакваше Еди или Сузана да се намесят, но те не сториха нищо. Погледна ги. Лицата им бяха сериозни и напрегнати.
Джейк заговори хладно и уверено:
— Аз не се прицелвам с ръката си. Който се цели с ръката си, е забравил лицето на баща си. Аз се прицелвам с окото си. Не стрелям с ръката си…
— Не разбирам какво общо… — започна Овърхолсър.
— Млъквай — вдигна показалец Сузана.
Джейк сякаш не го беше чул. Гледаше втренчено Роланд. Държеше дясната си ръката с разперени пръсти върху гърдите си.
— Който стреля с ръката си, е забравил лицето на баща си. Аз стрелям с ума си. Не убивам с револвера си. Който убива с револвера си, е забравил лицето на баща си. — Замълча, пое си дълбоко въздух и продължи: — Аз убивам със сърцето си.
— Убий това — викна Роланд и хвърли чиниите.
Те се завъртяха и се разделиха във въздуха, черни силуети на фона на бялото небе.
Ръката на Джейк, онази, която държеше на сърцето си, сякаш изчезна. Той мълниеносно измъкна револвера от кобура и натисна спусъка още преди Роланд да отпусне десница. Чиниите се пръснаха сякаш едновременно. Парченцата се посипаха като дъжд. Няколко паднаха в огъня и вдигнаха облак пепел и искри. Едно-две издрънчаха върху стоманената глава на Анди.
Роланд рязко вдигна ръце. Еди и Сузана последваха примера му, ръцете им сякаш се превърнаха в мъгла. Хората от Кала Брин Стърджис се свиха, уплашени от гърмежите и мълниеносната стрелба.
— Вижте ни, моля аз — заговори Роланд и разпери ръце.
Еди и Сузана сториха същото. Еди беше уловил три парченца от чиния. Сузана бе хванала пет (беше порязала единия си пръст). Роланд имаше цяла дузина в шепата си. Изглеждаха достатъчно за сглобяването на цяла чиния. Шестимата жители на Кала ги съзерцаваха с удивление. Бени Хлапето притискаше ушите си; сега бавно свали ръце. Гледаше Джейк, сякаш виждаше призрак или ангел небесен.
— Боже милостиви… — възкликна Калахан. — Прилича на номер от стар каубойски филм.
— Не е номер, не си и помисляй — рече Роланд. — Това е наследството на Елд. Ние сме от този ан-тет, кеф и ка, както сами се уверихте. Истински стрелци. Сега ще ви кажа какво ще направим. — Той потърси с поглед Овърхолсър. — Ето какво ще направим, защото ние сами взимаме решенията. Мисля, че няма да нарушим спокойствието ви твърде много. Ако все пак го нарушим…
Роланд вдигна рамене. Сякаш искаше да каже: „Няма какво да се направи.“ Хвърли парченцата от чинии на земята и изтупа ръце.