Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
— И аз го чувствам — отвърна Джеймс.
Чу се сухо пращене от концентрирана енергия, което му подсказваше, че някой набира магична сила. Докато слезе до долу, целият настръхна. Изчака Джонатан и Яжара да го настигнат и каза:
— Готови!
Изрита вратата и нахлу в голямо помещение, което заемаше цялата площ под кръчмата. Близо до центъра стояха трима мъже, двама от които бяха облечени като онези, които бяха намерили на горния етаж — с черни наметала, ръкавици и панталони и също със саби. Третият обаче носеше плащ досущ като на магьосника, когото Джеймс бе видял в Мореходната гилдия.
Но това, което го накара да се закове на място и да ахне от изненада, беше фигурата, която се оформяше в центъра на стаята, в средата на тайнствения знак, изрисуван с тебешир на пода.
— Това е демон! — извика той. Създанието бавно се материализираше от главата надолу. Имаше дълги криви рога, които стърчаха напред. Святкащите червеникави очи се втренчиха в новодошлите и чудовището измуча като бик, а масивните му рамене потрепнаха, докато, посягаше към тях.
— Задръжте ги! — извика вражеският магьосник. — Малко остана! Мъжете с черни дрехи извадиха сабите си и се втурнаха в атака.
Яжара опита да прати заклинание, но не й остана време да се съсредоточи, тъй като единият от нападателите се нахвърли върху нея.
Джеймс парира удара на нападателя си и в същия миг в помещението нахлу Джонатан Мине с един от хората си.
— Божичко! — възкликна Мине. — Какво е това чудовище?
— Убийте магьосника! — викна Джеймс.
Стражникът не се поколеба. Вместо да се приближава към демона, който вече се бе материализирал почти напълно, той извади от колана си кинжал и го запрати с всичка сила.
Острието попадна право в сърцето на магьосника и той тупна по гръб в същия миг, когато демонът завърши трансформацията си. Чудовището нададе гневен рев и понечи да се хвърли в атака, но чертите на пода сякаш образуваха някаква мистична преграда, която му пречеше да стигне до Джеймс и другите.
Джеймс видя, че Мине се е притекъл на помощ на Яжара, и се съсредоточи изцяло върху своя противник. Мъжът в черно несъмнено бе опитен сабльор, а и Джеймс все не можеше да откъсне очи от разярения демон зад него. Убиецът също усещаше присъствието на чудовището, защото от време на време мяташе поглед през рамо. Джеймс опита да се възползва от това, но противникът му не позволи да бъде изненадан.
Тогава Джеймс се отдръпна встрани и извика:
— Яжара! Не можеш ли да направиш нещо с това чудовище?
Яжара все още се биеше с втория убиец, но в подземието беше прекалено тясно, за да отскочи встрани и да го остави на грижите на Джонатан Мине.
— Не мога, Джеймс — отвърна тя. — В момента съм заета.
— Пусни ме да мина! — извика й Мине.
Яжара се отдръпна мигновено и младият воин се промуши край нея, след което се нахвърли с такова настървение срещу убиеца, че той заотстъпва.
Едва сега Яжара погледна към демона и поклати глава.
— Джеймс, не зная почти нищо за тези чудовища!
— Е, аз пък скоро ще стана експерт по демоните — отвърна задъхано Джеймс, докато си разменяше удари с мъжа в черно. — Това ми е третият, който срещам.
— Едно нещо зная със сигурност — извика Яжара. — Не пресичай чертите на пода.
— Благодаря — отвърна Джеймс и нанесе нисък удар към крака на противника си. — Това ще го запомня!
Чак в този момент Яжара намери време да си поеме дъх. После затвори очи, припомни си още веднъж формулата на избраното заклинание и започна бавно да го произнася. Когато приключи, от протегнатата й ръка бликна огнен сноп, който удари противника на Джеймс право в лицето. Мъжът изрева от болка, изпусна оръжието си, вдигна ръце към очите си и се олюля назад.
Твърде късно осъзна, че е пристъпил в очертанията, изрисувани върху пода. Опита се да се измъкне, но демонът се вкопчи в него. Първо го улови отзад, както баща би уловил свидната си рожба, после го подметна във въздуха и тялото на нещастника се удари със страховита сила в тавана. Докато падаше, демонът го посрещна с рогата си и го наниза на тях. Мъжът изпищя и издъхна.
Междувременно Джеймс се притече на помощ на Мине — посегна над рамото му и промуши втория убиец в гърлото. Чу се гъргорещ звук и мъжът подгъна крака, от устата и носа му бликна тъмна кръв. Той посегна към гърлото си, сякаш се опитваше да запуши раната, после падна и зарита.
Джеймс се обърна към демона, който довършваше жертвата си. От устата му висяха кървави останки.
— Какво ще правим? — попита Джонатан, докато оглеждаше чудовището.
— Демонът не може да пресича чертите, докато не му позволи този, който го е повикал — обясни Яжара. — Трябва да намерим някакъв начин да го прогоним обратно или да го убием.