Господарката на езерото (том 1)

Върху Гералт се нахвърлиха от две страни — от едната „свещникът“, от другата — окървавеният килмулис, който, макар и да беше ранен, успя да се изправи. Вещерът скочи на парапета на моста, усещайки как се трият един в друг клатещите се камъни и как целият мост се тресе. Балансирайки, той се измъкна от обхвата на ноктестите лапи на „свещника“ и се озова зад гърба на килмулиса. Килмулисът нямаше шия, и затова Гералт го удари в слепоочието. Но черепът на чудовището се оказа като от желязо, наложи се да го удари втори път. Това му отне твърде много време.

Получи удар в главата, болката избухна в черепа и в очите му. Завъртя се, размахвайки широко оръжието си и усещайки как изпод косата му тече кръв; опитваше се да проумее какво се е случило. По чудо избегнал втория удар, осъзна — свещникът беше променил формата си и сега атакуваше с невероятно дълги лапи.

Това си имаше своите недостатъци: заради изместения център на тежестта свещникът губеше равновесие. Вещерът се гмурна под лапите, съкращавайки дистанцията. Виждайки какво го заплашва, „свещникът“ падна като котка по гръб, протягайки задните си лапи, също толкова ноктести, колкото и предните. Гералт ги прескочи, удряйки в движение. Усети как острието се вряза в тялото. Сви се, обърна се и нанесе още един удар, приклякайки. Съществото закрещя и рязко издавайки глава напред, диво изщрака със зъби пред самите гърди на вещера. Огромните му очи светеха в мрака. Гералт го отблъсна със силен удар с дръжката на меча и го съсече отблизо, отнасяйки половината му череп. Но дори и сега, останало само с другата половина от главата си, това странно, нефигуриращо в нито една от вещерските книги същество трака със зъби още доста секунди. После умря със страшна, почти човешка въздишка.