Господарката на езерото (том 1)

Той се въздържа от коментар.

— Впрочем — добави тя, — разбитото сърце, макар и да боли дълго, много по-дълго от счупената ръка, зараства много, много по-бързо.

Той отново не каза нищо. Фрингила погледна синината на бузата му.

— Е, как е амулетът ми? Добре ли работи?

— Просто е великолепен. Благодаря ти.

Тя кимна и попита със съвсем различен глас и тон:

— Накъде си тръгнал? Какво, узна ли? Вече ти е известно мястото, където се крие Вилгефорц, нали?

— Да. Само не ме моли да ти го казвам. Няма да ти го кажа.

— Купувам тази информация. Срещу друга.

— Така ли?

— Имам ценни сведения — продължи тя. — А за теб ще са направо безценни. Ще ти ги продам за…

— … за успокоение на съвестта — довърши той, гледайки я в очите. — Заради доверието в теб, което имах. Като че ли преди малко ставаше въпрос за любов? А сега вече си говорим за търгуване?

Тя мълча дълго. После рязко и силно удари с бича по ботуша си.

— Йенефер, жената, с чието име ме нарече няколко пъти нощем в най-неподходящите за това моменти, никога не е предавала нито теб, нито Цири. Тя никога не е била съучастница на Вилгефорц. За да спаси Цири, тя пое невероятен риск, загуби и попадна в ръцете на Вилгефорц. През есента на миналата година чрез изтезания той я е принудил да направи сканиране, за да търси Цири. Не е известно дали е още жива. Не знам нищо повече. Заклевам се.

— Благодаря ти, Фрингила.

— Върви си.

— Вярвам ти — каза той, без да се помръдва. — И никога няма да забравя това, което се случи между нас. Вярвам ти, Фрингила. Няма да остана с теб, но може би аз също те обичах… По свой начин. Моля те да запазиш в най-дълбока тайна онова, което ще узнаеш сега. Леговището на Вилгефорц се намира в…

— Почакай — прекъсна го тя. — Ще ми кажеш това по-късно. А сега, преди да тръгнеш, сбогувай се с мен. Така, както трябва да го направиш. Не с писма, не с детински извинения. Сбогувай се с мен така, както аз искам.

Тя свали кожената шуба и я хвърли върху купчина слама. С рязко движение разкъса блузата си, под която нямаше нищо. Падна върху шубата, привличайки го върху себе си. Гералт я хвана за шията, осъзнавайки, че няма да има време да свали ръкавиците си. Но за щастие Фрингила не носеше ръкавици. Нито пък бельо. За още по-голямо щастие не носеше и шпори, защото след малко ездитните й ботуши затанцуваха навсякъде — и беше страшно човек да си помисли какво щеше да стане, ако беше с шпори.

Когато тя извика, той я целуна. Заглуши вика й.

Усещайки необузданата им страст, конете цвилеха, тропаха и се удряха в преградите така, че на земята се сипеше сено и мазилка от тавана.