Дъщеря на Империята

— Воини — каза Аракаси. — Удръж хората, това нападение е фалшиво.

Кейоке заповяда никой да не посяга към оръжието си, макар че чо-джа препускаха в пълен галоп. Приближиха се толкова, че войниците на Акома виждаха как слънцето се отразява в шиповете на китките им. Съществата стигнаха достатъчно близко, за да ударят, но в последната секунда извиха и побягнаха към кошера с почти човешки смях.

Мара въздъхна облекчено.

— Страшно са бързи. Как сме успели да ги покорим?

Аракаси обърса челото си и се усмихна снизходително.

— Не сме, лейди. Хората се заселвали в земи, които чо-джа не искали, докато цариците не установили, че кошерите им са обградени. Най-лесният изход и за двете страни било да сключат мир. Трябва да си опитен воин, за да се изправиш срещу чо-джа и да оцелееш. Когато се раздразнят, са ужасни.

Докато ескортът напредваше към могилата, чо-джа ставаха все повече. Скоро вече се разминаваха със стотици. Някои носеха кошници, привързани към телата им, други колани с инструменти. Мара наблюдаваше с любопитство през завеските на носилката.

— Аракаси, този кошер нормално голям ли е?

— Може би малко повече от средното, господарке. Но не драстично.

— Колко чо-джа живеят вътре?

— Двайсет — двайсет и пет хиляди — отвърна без колебание Аракаси.

Мара беше зашеметена. Тук, в пущинака, имаше цял град.

— Колко ще тръгнат с новата царица?

— Не знам. В миналото кошерите се разделяли, когато населението станело твърде голямо. — Той сви рамене. — Сега не виждам голяма логика в раждането на нова царица. Въпреки че се размножават постоянно, чо-джа контролират броя на кошерите. Може би старата царица трябва да се възпроизведе веднъж на поколение. А може да е станало по случайност. Наистина не знам.

Кошерът приличаше на симетричен стъпаловиден хълм. Войниците сгъстиха строя. Тревата беше отъпкана и се вдигаше прахоляк. На няколко пъти групи млади чо-джа се приближаваха до отряда на Мара, сочеха хората и чуруликаха разгорещено на своя език, но възрастните не обръщаха внимание на посетителите. Работници мъкнеха дървета, за всяко от което щяха да са нужни по пет човека, а чо-джа се справяха сами.

Насреща им се устреми нова група млади воини. Работниците се разпръснаха от пътя им, като тракаха недоволно с челюсти. След миг цураните бяха заобиколени. Кейоке даде сигнал за спиране. Войниците удариха с дръжките на копията по земята, но не ги насочиха напред, въпреки че чо-джа изглеждаха готови за бой. За разлика от стражите на хребета, тези нямаха шлемове, но с могъщите си естествено бронирани тела и с острите шипове на китките щяха да са страховити противници.

Аракаси остана до носилката, а Кейоке тръгна напред. И в този миг един чо-джа нападна. Закова на сантиметри от Кейоке, с невероятната подвижност на расата си, и затрепери, сякаш нетърпелив да се сбие. Кейоке се поклони учтиво.