Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
За секунда хора и чо-джа останаха неподвижни. След това командирът на кошера се поклони до земята, като коленичеща нийдра, и всички останали, дори тези, мъкнещи товар, направиха същото. После се надигнаха и продължиха работата си, а Лакс’л заговори:
— Приветстваме човешката царица в кошера Каит’лк. Ще уведомим незабавно нашата царица за пристигането ви. Освен това, ако разрешите, ще й кажем причината за вашето пристигане.
— Разрешавам — отвърна бързо Мара. Очевидно трябваше да почакат, така че тя позволи на носачите да смъкнат носилката, но остана скрита зад завесите. — Уверете вашата царица, че сме дошли да преговаряме с младата владетелка да устрои кошера си в земите на Акома.
Чо-джа наклони глава и вдигна един от крайниците си от учудване.
— Вестите пътуват бързо. Младата царица се излюпи току-що и още не е готова да излиза на повърхността.
Мара прехапа устна. Времето беше жизненоважно, с наближаващата сватба, а и именията бяха уязвими в нейно отсъствие. Накоя и Джикан бяха компетентни, но не можеха да предотвратят изтичането на информация, че е поела на тайна задача. Всеки ден, в който беше далеч, увеличаваше шанса от атака срещу още крехкия й гарнизон.
Мара отметна завеските, обзета от нетърпение и интуитивна амбиция.
— Командире на чо-джа — каза тя, преди Аракаси и Кейоке да се намесят. — Ако новата ви царица не може да ме посрещне навън, аз ще вляза при нея, с позволението на владетелката ви.
Аракаси се размърда нервно, а Кейоке замря, вдигнал ръка да потърка брадичката си. Молбата беше рискова, защото никой не знаеше как ще реагират чо-джа. Стражите й затаиха дъх, защото съществото потръпна също като младия воин, който искаше да ги атакува преди малко.
Но Лакс’л беше по-скоро несигурен, отколкото ядосан.
— Лейди царице, никой човек не е искал подобно нещо, откакто се помним. Изчакайте тук, а аз ще попитам. — Завъртя се и изчезна в кошера.
Кейоке бавно отпусна ръка.
— Опасен ход, господарке. Ако царицата се обиди, воините й ни превъзхождат двеста към едно.
— Но офицерът им сякаш не се засегна — отбеляза Аракаси. — Просто се учуди. — И поклати глава с нещо като възхищение.
Въпреки това Кейоке нареди на войниците да са нащрек. Всички зачакаха връщането на командира на чо-джа.
Лакс’л се появи от тъмния вход. Поклони се ниско и лъскавата му хитинова глава почти докосна земята.
— За царицата ни е чест, че желаете да влезете в кошера, за да се срещнете с дъщеря й. Позволява да вземете един офицер, пет воини и колкото искате работници. Елате, лейди Акома. Царицата ви очаква в голямата зала.
Мара даде знак и леко развеселеният Кейоке избра Аракаси и четирима други за ескорт и нареди на останалите да ги изчакат, без да създават проблеми.
Мара, носачите и подбраните воини влязоха в мрачния тунел.
Първото впечатление беше за влага, мирис на пръст и още някакво по-остро ухание, което очевидно идваше от чо-джа. Голямата арка беше с невероятно деликатна резба, украсена с инкрустирани метали и скъпоценни камъни. Мара си представи колко доволен ще е Джикан, ако успеят да се сдобият с толкова изкусни майстори.
Тунелът тръгна надолу и светлината от входа взе да изчезва и сенките се сгъстиха. Командирът на чо-джа водеше с характерната за расата на чо-джа скорост и хората бързаха да го настигнат. Пъхтенето на робите се усилваше, докато вървяха през странния лабиринт. Тунелите бяха издълбани в земята и укрепени с някакво вещество, твърдо като камък. Звуците отекваха високо и придаваха на скърцащите брони и оръжия неестествено звучене. На кръстовищата имаше странни светещи глобуси, които ги превръщаха в острови от светлина между дългите тъмни участъци. Мара гледаше сферите смаяно, защото в тях нямаше нито масло, нито пламък. Как ли бяха създадени?
След третото кръстовище Мара насочи вниманието си към самите чо-джа. Воините бяха могъщи, със здрави тела и широки рамене, на височина колкото цуранин и половина. Работниците бяха по-ниски и набити, подходящи за задачите си. Имаше и други, по-подвижни, но не толкова впечатляващи като воините. Попита Аракаси за тях и той й отговори, че това са занаятчиите.
Тунелът стана по-стръмен, кръстовищата зачестиха, а миризмата на чо-джа стана по-тежка. След малко проходът се разшири в огромна пещера, осветена от множество глобуси. Мара отметна завесите и загледа удивено. По таваните имаше малки чо-джа, с размерите на петгодишно дете. Прозрачните им крила пърхаха яростно и почти не се виждаха на светлината. Всяко същество пърхаше една-две минути, след което почиваше за същия период. Непрекъснатата промяна караше въздуха да бръмчи с почти музикален ритъм. Аракаси забеляза смайването й и обясни: