Дъщеря на Империята

Аракаси заговори така, че да го чуват всички:

— Чо-джа са уязвими, когато са на земята. Невероятно подвижни са, но се притесняват да загубят опора.

— Така е — съгласи се чо-джа. — Когато го съборих, той разбра, че съм по-силен от него и че няма шанс. Аз съм Ратарк’л, воин на Каит’лк. — Поклони се съвсем като човек и им махна да го последват. — Не познавам цветовете ви, но виждам, че не сте от Инродака. Неговите хора носят цвета, който не виждаме и който вие го наричате червен.

— Ние сме от Акома. — Кейоке посочи носилката на Мара и обясни: — Това е господарката ми, лейди Акома. Идва отдалеч, за да се срещне с царицата ви.

— Познанията ми за езика ви са недостатъчни. Какво значи лейди?

Кейоке отговори с имитация на техния жест за уважение.

— Тя е нашата владетелка.

Чо-джа отстъпи. Очите му проблеснаха с ново уважение и той наклони глава към закритата носилка.

— Владетелка! Никога не сме виждали някоя от вашите царици, човеко. Ще избързам да известя царицата за вашето пристигане.

Извъртя се бързо и препусна през гъмжилото от работници към входа на кошера. Кейоке се обърна към Аракаси, донякъде изненадан от странното му държане.

— Какво мислиш за това?

Аракаси сви рамене, после кимна, че трябва да продължат напред.

— Предполагам, че досега не са виждали жени. Тук идват само търговци и пратеници на лорд Инродака. Може би за пръв път в историята Управляваща лейди се среща с царица. Тази новост може да се окаже интересна.

— А опасна?

Аракаси се замисли, после каза:

— Едва ли. Макар че при толкова млади воини, които нямат търпение да основат нов кошер, не може да се каже със сигурност. Но не съм чувал чо-джа да са нападали гост. Мисля, че за момента сме в безопасност.

— Кейоке, не ме е грижа за риска — обади се Мара от носилката. — Ако не сключим съюз с новата царица…

Кейоке погледна господарката си. И той като Накоя знаеше, че Мара планира сама. Но за разлика от дойката, приемаше този факт.

Продължиха към кошера. На входа се бе събрала почетна стража. Двамата воини отпред бяха с шлемове с пера като на цуранските офицери.

Отрядът на Акома спря. Единият от офицерите чо-джа се поклони.

— Аз съм Лакс’л, командир на кошера Каит’кл.

Кейоке също се поклони.

— Аз съм Кейоке, командир на Акома. Чест на кошера ви.

— Чест на дома ви, Кейоке от Акома.

Ветеранът посочи носилката.

— Вътре е Мара, Управляваща лейди на Акома.

— Един от воините ни каза, че е пристигнала човешка царица. Тя ли е?

Аракаси се намеси, преди Кейоке да отговори:

— Тя е млада, но ще бъде майка на лордовете на Акома.

Всички чо-джа от почетната стража нададоха внезапен вик.