В плен на магията
- Автор: Хокинс Рейчъл
- Серия: Хекс Хол #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Андонова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В плен на магията». Краткое содержание книги:
— Хайде, де, Софи. Не искам да се караме.
Обърнах се и понечих да му кажа, че и аз не искам, но не успях. Едва бях отворила уста, когато с периферното си зрение забелязах наблизо издайническо сияние. В следващия миг ръката ми сякаш сама се измъкна от хватката му.
— Щом не искаш да се карате, не й предлагай да се съюзява с хора, които искат да я убият! — изръмжа някой с моя глас.
Арчър се отдръпна толкова рязко, че за малко да падне. Май никога не съм го виждала така стреснат. Все пак трябва да му се признае, че бързо се окопити.
— Елодия, ако исках да разговарям с теб, щях да отида при медиум и да си поръчам спиритичен сеанс. В момента обаче искам да говоря със Софи, така че се разкарай!
Само че Елодия нямаше подобни намерения.
— Слушай, винаги си бил ужасно гадже — заяви тя. — Преди смятах, че е било, защото не си ме харесвал истински. Обаче аз съм мъртва, а не сляпа или глуха, и знам, че наистина харесваш Софи. Всъщност, колкото и да ми е трудно да го повярвам, според мен я обичаш.
Млъкни, млъкни, МЛЪКНИ!
Я стига!, отвърна тя. През цялото време само си подхвърляте тъпи шегички и се правите на интересни. Някои трябва да ви върне на земята.
— И какво точно искаш да кажеш? — попита Арчър и присви очи насреща ми.
Срещу нея, тоест. Божичко, наистина бе объркващо!
— Ако случайно не знаеш, Кал също я обича. А за разлика от теб, той не е член на фанатизиран орден от убийци на чудовища. И ако наистина се чувстваш раздвоен и не знаеш на кого дължиш вярност, може би ще е по-добре да се оттеглиш тактично.
Е, и Елодия знаеше как да се оттегля, макар че „драматично“ би била по-подходяща дума в случая. Когато дойдох на себе си, летях право към Арчър и страшно ми се виеше свят.
Той ме сграбчи през кръста и веднага ме побутна на една ръка разстояние.
— Софи? — запита и се вгледа настойчиво в очите ми.
— Да-а — изграчих. — Върнах се.
Арчър леко отпусна хватката си и вече не ме стискаше толкова грубо.
— И какво, значи не можеш да контролираш кога се вмъква в теб? Може да те обсеби, когато си реши?
Опитах се да се засмея, но вместо това се закашлях.
— Познаваш Елодия. Едва ли някой някога е бил в състояние да я контролира.
Той се намръщи, пусна ме и пъхна ръце в джобовете си.
— Е, направо страхотно.
Сграбчих парапета, за да не се изтърся.
— Арчър… тия неща, които ти ги наприказва… Знаеш, че не са верни!
Той сви рамене, подмина ме и тръгна нагоре по стълбището.
— Това е едно от уменията на Елодия — да казва възможно най-ужасните неща. Не се притеснявай. — Спря за миг и ми хвърли поглед през рамо. — Най-добре да идем да съобщим на Джена какво намерихме тук.
Уф, наистина! Бяхме попаднали на куп демони. Това вероятно бе по-важно от проблемите във връзката ни.
— Хайде, Мерсер — подкани ме Арчър след няколко секунди и ми протегна ръка.
Този път я поех.
Глава 22
— Виждаш ли, така е много по-добре — каза Елодия.
Бях застанала пред тоалетката и изучавах отражението си в огледалото. Макар че образът ми бе разкривен и неясен, бях принудена да призная, че изглеждам добре. Елодия бе „оправила“ косата ми — само прокара ръка над нея и след миг тя вече падаше на красиви меки вълни по раменете.
Това е страхотно, казах й, обаче ти позволих да използваш тялото ми, за да се вмъкнем в кабинета на Лара, а не за да ме преобразяваш. Освен това, ако започна да се разхождам наоколо с този външен вид, всички веднага ще разберат, че съм направила магия. Или най-малкото ще започнат да се чудят как съм вмъкнала преса за изправяне на косата в „Хеката“.
Странно бе да наблюдавам как се мръщя… на самата себе си.
— Много си дразнеща, когато си права — отвърна тя и махна с ръка, при което косата ми отново се разпиля на къдрави заплетени кичури.
След като се върнахме от проучвателната си мисия в мазето, с Арчър разказахме на Джена и Кал за децата, които видяхме там. Всички заедно решихме следващата ни стъпка да е проникването в кабинета на Лара.
— Там със сигурност има нещо — беше казала Джена. — Или гримоарът, или самото заклинание, с което превръщат децата в демони…
— А може да си държи в бюрото папка с надпис „Моят грандиозен зъл план“ — дадох приноса си и аз. — Това би ни било от полза.