Конспирация за короната
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Конспирация за короната». Краткое содержание книги:
Откровения на лунна светлина
- Търсил си ме, вуйчо? - принцеса Ариста нахлу в кабинета му. Следваше я телохранителят й Хилфред, който послушно остана при вратата. Все още бе облечена жалейно; този път носеше елегантна черна рокля със златист корсаж. Стоеше царствено изправена, с вдигната глава.
Ерцхерцог Пърси Брага се изправи с влизането й.
- Да, имам някои въпроси за теб - отново зае мястото си зад бюрото. Също бе облечен в черно. Жакетът, наметалото и шапката му бяха от тъмно кадифе, което открояваше още по-силно златния му медальон. Очите му показваха, че сънят не е сред вижданите наскоро от тях нещо, а от лицето му все по-уверено надничаше небръсната четина.
- Така ли? - изгледа го ядосано тя. - И откога главният канцлер привиква действащата кралица, за да отговаря на питанията му?
- Няма доказателства за смъртта на брат ти, Ариста. Все още не си кралица.
- Няма доказателства? - тя отиде до масата, върху която бяха разхвърляни карти на кралството. Бяха обсипани със знаменца, указващи местоположението на патрули, гарнизони и роти. Вдигна замърсената роба, която видя там; бе украсена със соколовия герб на Есендън. Подавайки пръсти през дупките в гърба, тя я хвърли на бюрото му.
- А как ще наречеш това?
- Роба? - отвърна сухо ерцхерцогът.
- Тя е на брат ми и тези дупки ми изглеждат, като че върхът на стрела или кинжал би поддържал отлично разбирателство с тях. Двамата, които са убили баща ми, са погубили и Олрик. Хвърлили са тялото му в реката. Брат ми е мъртъв, Брага! Единствената причина, поради която още не съм наредила коронацията си, е спазването ми на указания траурен период. Той скоро ще изтече, така че внимавай как ми говориш, вуйчо, да не би да забравя за роднинството ни.
- Докато нямам тялото му, Ариста, трябва да считам брат ти за жив. Като такъв, той все още е законният владетел и ще продължа да се опитвам да го намеря с всички сили - въпреки твоята намеса. Дължа го на баща ти, който ме назначи на тази позиция.
- Ако не си забелязал, баща ми е мъртъв. Трябва да отдаваш повече внимание на живите, или няма да останеш главен канцлер на Меленгар за дълго.
Брага започна да казва нещо, сетне спря, за да си поеме дъх.
- Ще отговориш ли на въпросите ми или не?
- Давай, питай. Ще реша, след като ги чуя - тя небрежно отиде до масата с карти и приседна, кръстосвайки крака в глезените, като разсеяно изучаваше ноктите си.
- Капитан Уайлин докладва, че е приключил разпитите на тъмничния персонал - Брага се изправи и излезе иззад бюрото, за да се изправи срещу Ариста. В ръката си държеше пергамент, в който надничаше за справка. - Посочва, че си посетила затворниците след мен и брат ти. Довела си двама монаси със себе си, които впоследствие са били открити със запушени усти, приковани на мястото на затворниците. Вярно ли е?
- Да - отвърна тя простичко. Ерцхерцогът продължи да я гледа, от което мълчанието се възползва и се постара да увеличи дистанцията между двамата. - По природа съм суеверна жена и исках да се убедя, че са получили последно причастие, за да не ни безпокоят духовете им след екзекуцията.
- Според доклада си заповядала затворниците да бъдат освободени от веригите - Брага направи поредна стъпка към нея.
- Монасите ми казаха, че затворниците трябва да коленичат. Не видях опасност в това. Намираха се в килия с цяла армия пазачи отвън.
- Също така си влязла заедно с монасите и си накарала да затворят вратата след теб - ерцхерцогът сега бе неудобно близо, изучавайки жестовете и изражението й.
- А споменава ли се, че напуснах преди монасите? Или че не съм била там, когато гадовете са ги нападнали? - Ариста се отблъсна от масата, принуждавайки вуйчо си да отстъпи назад. Тя небрежно мина покрай него и отиде до прозореца, който гледаше надолу към двора на замъка. Някакъв човек сечеше и подреждаше дърва в подготовка за предстоящата зима. - Признавам, че не беше най-умното нещо, което съм правила досега, но никога не съм си мислела, че ще избягат. Та те бяха само двама! - продължи да гледа разсеяно навън. Погледът й се премести от дървосе-кача към дърветата, които се бяха простили с всичките си листа. - Това ли е всичко, което те интересуваше? Разрешава ли канцлерът да се върна към задълженията си на кралица?
- Разбира се, мила - тонът на Брага бе по-топъл. Принцесата се махна от прозореца и се отправи към изхода. - О, само още нещо.
Ариста се спря на прага и се обърна през рамо.
- Какво има?
- Уайлин докладва също, че кинжалът, с който е убит баща ти, е изчезнал от хранилището. Имаш ли някаква представа къде би могъл да бъде? - тя се обърна, за да се изправи с него лице в лице: