Конспирация за короната
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Конспирация за короната». Краткое содержание книги:
В далечината Ейдриън дочу триенето на камък в камък. Голямата врата извън килията се отваряше.
- Изречи тези думи, милорд - и ще сложиш край на деветстотин години несправедлив запор.
- Как ще ни помогне това? - запита Олрик. - Мястото е пълно с пазачи. Как това ни измъква?
В далечината магьосникът се усмихна широко:
- Думите твои ще сразят вълшебната бариера и върнат ми свободата да използвам отново Изкуството.
- Ще направиш магия. Ще изчезнеш.
Стъпки прогърмяха по моста, който очевидно се бе появил отново. Ейдриън изтича по стълбите на галерията, за да погледне в тунела.
- Идват пазачи! И не изглеждат особено щастливи.
- Ако ще го направиш, нека е по-бързичко - каза на Олрик Ройс.
- Мечовете им са извадени - извика Ейдриън. - Това никога не е добър знак.
Олрик впери поглед в магьосника.
- Искам думата ти, че няма да ни оставиш тук.
- С радост дадена, милорд - Есрахаддон сведе почтително глава.
- Това по-добре да проработи - измърмори Олрик и започна да чете на висок глас изписаните по пода думи.
Ройс изтича да се присъедини до Ейдриън, който се разположи до изхода на тунела. Ейдриън възнамеряваше да използва тясното пространство, за да ликвидира преимуществото откъм бройка на стражите. Стъпи здраво на земята. Ройс зае позиция малко по-назад. Едновременно изтеглиха оръжията си и се приготвиха за предстоящата атака. Стражите бяха поне двайсетима. Ейдриън виждаше очите им и разпознаваше какво гори в тях. Бе преживял много битки и познаваше много лица на сражение: страх, безразсъдство, омраза, дори лудост. Сега имаше насреща си ярост - сляпа, изгаряща ярост. Ейдриън изучаваше най-предния, преценявайки стъпките му, за да предугади върху кой крак ще падне тежестта му, ко-гато попадне в обсег. Правеше същото и с онзи зад него. Преценявайки атаката, вдигна мечовете си, но пазачите спряха. Ейдриън изчакваше, мечовете му все още бяха готови, но стражите не атакуваха.
- Да вървим - чу Есрахаддон да казва зад гърба му. Ейдриън се извъртя и видя, че магьосникът вече не е на сцената. Вместо това той мина небрежно покрай Ейдриън, заобикаляйки неподвижните пазачи. - Елате, елате - повика ги чародеят.
Без да каже дума, групата се завтече подир магьосника. Той ги поведе през тунела и новоизпънатия мост. Затворът бе странно тих и Ейдри-ън осъзна, че музиката е престанала. Единственото озвучаване идваше от стъпките им по каменния под.
- Не се тревожете за беди отминали, но не изоставайте и ме следвайте - каза им окуражително Есрахаддон.
Мълчаливо направиха както им заръча. За да минат покрай чиновника, който надничаше през огромната врата, те трябваше да се доближат на инчове от прорязаното му с безпокойство лице. Докато Ейдриън се опитваше да мине покрай него без да го бутне, видя окото му да помръдва. Ейдриън се вцепени.
- Могат ли да ни видят или чуят?
- Не. Призрачен дъх си тий, повей хладен за усета им.
Магьосникът ги водеше без колебание, завивайки, прекосявайки
мостове и изчаквайки стълби с пълна увереност.
- Може би сме мъртви? - прошепна Майрън, вглеждайки се във всеки застинал страж, когото отминаваха. - Може би вече всички сме мъртви. Може би сме призраци.
Ейдриън си помисли, че Майрън може да е напипал нещо. Всичко бе толкова необичайно неподвижно, така празно. Плавното движение на магьосника и надиплената му роба, която сега излъчваше мека сребриста светлина, далеч по-ярка от която и да е факла или фенер, само подчертаваха сюрреалистичната атмосфера.
- Не разбирам. Как е възможно това? - запита Олрик, обикаляйки около двойка обвити в черно пазачи, които наблюдаваха третия мост. Размаха ръка пред лицето на един от тях, който не реагира.
- Това твое дело ли е?
- Това е итинал.
-Ъ?
- Магическа кутия. Мощта да изменя времето е извън достига че-ловешки, че твърде е голям обсега и твърде широко полето. Но обгради пространството, изолирай ефекта и опитоми дивия свят вътре. Връз тези стени старите ми колеги сплитали са сложни магии, проектирани да променят времето и пространството. Трябваше да изменя съвсем леко нишка ил две, да ни извадя от фаза.
- Значи пазачите не могат да ни видят, но това не обяснява защо просто си стоят там - каза Ейдриън. - Ние изчезнахме и ти си свободен. Защо не претърсват? Не трябва ли да заключват вратите, за да ни обградят?
- Сред тези стени спрени са пясъците на времето за всички, освен
нас.
- Обърнал си го наопаки! - възкликна Майрън.