Конспирация за короната

- Но цялата причина, поради която дойдох тук, бе да се сдобия с помощта ти. Наследявам окървавен трон! Крадци ме отвлякоха и ме влачиха из земята ми в първия ми ден като крал. Все още не зная кой е убил баща ми или как да го намеря. Изключително се нуждая от помощ. Ти сигурно знаеш стотици неща, които най-великите днешни умове никога не са подозирали...

- Хиляди поне, но пак няма да дойда с теб. Теб те очаква кралство. Моят път отвежда другаде.

Лицето на Олрик почервеня от объркване.

- Настоявам да дойдеш с мен и да станеш мой съветник. Не мога просто да те оставя да се скиташ. Кой знае какви неприятности може да причиниш? Ти си опасен.

- Наистина, скъпи принце - рече магьосникът и тонът му стана сериозен. - Позволи ми да ти дам малък безплатен съвет: не използвай думата настоявам по мой адрес. Когато трябва да се оправиш с малък теч, не предизвикай потоп.

Олрик настръхна.

- След колко време църквата ще започне да те търси? - непринудено запита Ройс.

- Какво спредв. - магьосникът въздъхна. - Какво имаш предвид?

- Заключи доста добре затвора, така че никой няма да знае за бягството ти. Но ако ние се завърнем и започнем да се хвалим как сме те измъкнали, това може да разбуди нечие любопитство - каза Ейдриън.

Магьосникът насочи поглед към него:

- Това заплаха ли е?

- Защо да го правя? Както знаеш, аз нямам нищо общо с всичко това. Да не споменаваме, че би било твърде глупаво от моя страна да заплашвам магьосник. Въпросът е, че кралят не е умен като мен. Напълно е възможно да се напие и разприказва в първата изпречила се на пътя ни та-верна, както редовно правят аристократите - Есрахаддон премести поглед върху Олрик, чието червено лице сега бе пребледняло. - Факт е, че изминахме целия този път, за да открием кой е убил бащата на Олрик и че не знаем много повече в сравнение с преди да тръгнем.

Есрахаддон се изкикоти тихо.

- Много добре. Моля, разкажи ми как умря баща ти.

- Беше наръган с нож - обясни Олрик.

- Какъв нож?

- Обикновен островръх военен кинжал - Олрик задържа ръцете си на около фут разстояние. - Някъде толкова дълъг. Имаше плоско острие и кръгла глава.

Есрахаддон кимна:

- Къде беше наръган?

- В параклиса му.

- Къде в тялото?

- О, в гърба, горната лява част, мисля.

- Има ли някакви прозорци или други врати към параклиса?

-Не.

- Кой откри тялото?

- Тези двамата - Олрик посочи към Ройс и Ейдриън.

Чародеят се усмихна и поклати глава.

- Не, освен тях, кой оповести кралската смърт? Кой вдигна тревога?

- Това ще да е капитан Уайлин, моят началник-стража. Той беше на мястото много бързо и ги залови.

Ейдриън си помисли за нощта на убийството на крал Амрат.

- Не, не е така. Там имаше джудже. Трябва да е дошло откъм ъгъла на залата точно когато излизахме от стаята. Вероятно е видяло тялото на краля на пода на параклиса и затова изкрещя. Войниците дойдоха веднага след вика му и то изненадващо бързо, бих добавил.