Конспирация за короната
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Конспирация за короната». Краткое содержание книги:
Есрахаддон хвърли преценяващ поглед на монаха през рамо.
- Трижди ти ме впечатли. Как рече, че тий името?
- Не е казвал - отвърна вместо него Ройс.
- Не се доверяваш на людете лесно, чернокачулати ми приятелю? Умно. Внимателни трябва да бъдат делата на мъдрите и магьосниците -Есрахаддон намигна на крадеца.
- Какво има той предвид под „обърна наопаки“? - попита Олрик. -Времето е спряло за тях, докато ние сме свободни?
- Воистина. Макар времето все още да се движи, то върви много бавно. Неподозиращи ще останат те във вечност изгубени.
- Започвам да разбирам защо са се страхували от теб - каза Олрик.
- Деветстотин години прекарах затворен за спасяването на сина на человека, за когото всички бяхме зклети да дадем живота си в защита. Изключително любезна е отплатата, че има по-лоши моменти, в които за вечност да си затворен.
Достигнаха голямото стълбище, което отвеждаше до коридора на главния вход и започнаха дългото, изтощително изкачване по каменните стъпала.
- Как не полудя? - попита Ейдриън. - Или времето изтече в миг, как-то е за тях?
- Неусетно минаваше, но не толкова бързо, когато се измерва във векове. Всеки ден битка водих аз. Търпението е умение, научено като практикуващ Изкуството. И все пак имаше времена когато... е, кой може да рече какво е да си нормален?
Когато наближиха коридора с лицата, Есрахаддон погледна по протежението му и спря. Ейдриън забеляза магьосника да настръхва.
- Какво има? - запита боецът.
- Тези лица, застинали тъй, са работниците, що построили затвора. Дойдох тук аз по време на запечатването. Палатков град обвиваше езерото. Стотици занаятчии със семействата си се отзоваха, за да изпълнят дълга си към падналия император. Такъв бе Негово Имперско Величие. Всички оплакваха смъртта му и малцина в огромната и разнообразна империя не биха дали живота си за него. Набеден за предател, омраза сзирах в очите им. Горди бяха да са строители на гробницата ми.
Погледът на магьосника се местеше от лице на лице.
- Някои разпознавам - каменарите, скулпторите, готвачите и съпругите. Църквата, в страх от изплъзнали се от невинни устни тайни, запечата ги тъй. Всички пред вас, оплетени в лъжа. Колцина мъртви? Колцина погубени за скриването на тайна, която дори хилядолетие не е изтрило?
- Там няма врата - Олрик предупреди магьосника. Есрахаддон го погледна като че разбуден от сън:
- Глупак не бъди. Влязохте през нея - рече и бързо ги поведе по коридора. - Просто сте били извън фазата нейна.
Тук, в най-мрачния дял от затвора, робата на Есрахаддон засия още по-силно и той заприлича на гигантска светулка. Вървяха, докато пред тях се изправи каменна стена и без колебание магьосникът премина през нея. Останалите бързо го последваха.
Ярката светлина на прекрасното, чисто есенно небе почти ги заслепи в мига, в който прекрачиха бариерата. Синьото небе и студеният свеж въздух бяха добре дошла промяна. Ейдриън си пое дълбок дъх и се наслади на аромата на тревите и падналите листа; аромат, който дори и не бе усетил преди влизането в затвора.
- Странно. Би трябвало да е нощ и да вали. Не може да сме били вътре повече от няколко часа, нали?
Есрахаддон сви рамене и повдигна глава, за да погледне слънцето. Дишаше дълбоко, въздъхвайки доволно с всяко издишане.
- Неизвестни са резултатите от промяна на времето. „Кой ден сме днес?“ по-правилно да се запита. Този, утре или вдругиден. Възможно е стотици или хиляди да са отлетели - магьосникът изглеждаше развеселен от шокираните им лица. - Не се тревожете, най-вероятно сал часове сте пропуснали.
- Това е доста изнервящо - рече Олрик. - Да губиш така часове.
- Воистина, че деветстотин години съм загубил. Всекиго, що познавах - мъртъв, империята изчезнала и кой знае в какво състояние светът е оставен. Ако казваното от сестра ти истина се окаже, много се е променило в света.
- Впрочем - вмъкна Ройс, - вече никой не използва думи като воистина и тий.
Магьосникът помисли над това за миг, сетне кимна.
- По мое време различните класи говореха в различна форма на езика. Сметнах ви аз за простолюдие или, в лицето на краля, зле образовани.
Олрик го изгледа гневно.
- Ти звучиш странно, не ние.
- Воистина. Тогава ще се наложи да говоря като всички ви. Макар да е грубо и назадничаво.
Ейдриън, Ройс и Майрън започнаха да оседлават конете, които си стояха където ги бяха оставили. Майрън се усмихваше, видимо доволен да е отново с животните. Галеше ги, докато нетърпеливо разпитваше как да затегне ремъка.
- Нямаме резервен кон и Ейдриън вече има спътник - обясни Олрик. Погледна към Ройс, който не показваше да предлага услугите си. - Есра-хаддон ще язди с мен в такъв случай.