Конспирация за короната

Ройс влезе вътре и се върна след няколко минути.

- Всичко изглежда наред. Малко попретъпкано, но не видях нищо необичайно. Олрик, бъди сигурен че си държиш качулката вдигната и извърти камъка на пръстена към дланта си или, още по-добре, не го носи преди да се прибереш.

Непосредствено след входа в странноприемницата имаше малко каменно фоайе, в което наметала и връхни дрехи висяха на гора от закачалки. Няколко бастуна с различна форма и големина си почиваха до стойка от едната страна. Рафт бе приютил колекция от окъсани шапки и ръкавици.

Майрън стоеше на прага, оглеждайки се.

- Чел съм за странноприемниците - обяви. - В „Поклоннически истории“ пътници прекарват една нощ в хан, където решават да си разказват истории от своите пътешествия. Обзалагат се кой ще разкаже най-добрата. Бе сред любимите ми книги, макар че абатът не одобряваше особено да я чета. Беше малко нецензурна. Имаше няколко разказа за жени, които не бяха твърде... - той огледа тълпата развълнувано. - Има ли жени тук?

- Не - тъжно отвърна Ейдриън.

- О. Надявах се да видя някоя. И тях ли държат под ключ като съкровищата?

Ейдриън и останалите се изсмяха.

Майрън ги погледна озадачен, сетне сви рамене.

- Дори и така, това е прекрасно. Има толкова много за гледане! Каква е тази миризма? Не е храна, нали?

- Дим от лула - обясни Ейдриън. - Пушенето явно не е било особено популярно в манастира.

Половин дузина маси изпълваха стаичката. Леко крива камина с окачени над нея сребърни халби заемаше едната стена. До нея стоеше барът, построен от груби и недовършени дървени трупи с кора. Имаше около петнадесет човека, неколцина от които изгледаха новодошлите с мимолетен интерес. Повечето бяха груба стока - дървари, работници и пътуващи калайджии. Димът идваше от групица грубияни, разположили се близо до бара; облакът му се стелеше на нивото на очите и издаваше остър аромат, който се смесваше с миризмата на горящо дърво в камината и сладкото ухание на печен хляб.

Ройс ги отведе до празна кръгла маса в близост до прозореца, от която можеха да виждат конете.

- Ще ни поръчам нещо - предложи Ейдриън.

- Прекрасно място - оповести Майрън, а очите му обхождаха стаята. - Толкова много се случва; толкова много разговори. Да се говори по време на ядене бе забранено в манастира, така че винаги цареше гробно мълчание. Разбира се, заобикаляхме това правило, като общувахме със знаци. Това влудяваше абата, защото се очакваше да се фокусираме върху

Марибор, но понякога се налагаше да помолиш някого да ти подаде солта.

Щом Ейдриън достигна бара, усети някой да се притиска заплашително в него.

- Трябва да си по-внимателен, приятелю - чу се тих шепот.

Ейдриън се обърна и се изкикоти, когато видя кой е.

- Не ми се налага, Албърт. Имам си сянка, която ми пази гърба -Ейдриън посочи към промъкналия се зад виконта Ройс.