Конспирация за короната

- В кражба ли ме обвиняваш?

- Просто задавам въпрос, Ариста - изпуфтя ядосано ерцхерцогът. -Не е нужно да си толкова упорита с мен. Само се опитвам да си върша работата.

- Работата? Струва ми се вършиш нещо много повече от това. Не, не зная нищо за кинжала и престани да ми досаждаш със зле прикрити като въпроси обвинения. Направи го пак и скоро ще видим кой управлява тук!

Ариста изхвръкна от кабинета на Брага, принуждавайки Хилфред да се позатича, за да не изостане. Бързо прекоси централната кула на път за покоите. Помоли Хилфред да остане на пост и изтича по стълбите на личната си кула. Влезе в стаята си, затръшна вратата и я заключи, допирайки скъпоценния камък от огърлицата си.

Дишайки тежко, тя поспря за момент с притиснат към вратата гръб. Опита се да се успокои. Стаята сякаш се олюляваше като фиданка по време на буря. Напоследък често се бе чувствала така. Светът като че се за-вихряше около нея. И все пак това бе нейното убежище, нейното светилище. Това беше единственото място, където се чувстваше в безопасност, където съхраняваше тайните си, където можеше да се упражнява в магия и където мечтаеше.

Макар че бе принцеса, стаята й беше много скромна. Беше виждала спалните на графските дъщери и дори една баронеса можеше да се похвали с по-елегантни покои. Нейната стая не можеше да претендира за сравнение, изглеждаше твърде малка и аскетична. Но това бе така по собствен избор на Ариста. Би могла да си избере някоя от по-големите, по-пищно украсени спални в кралското крило, но се спря на тази кула заради изолацията и трите прозореца, които откриваха гледка към всички земи около замъка. Дебели червени завеси сливаха пода и тавана, прикривайки голия камък. Бе се надявала, че те ще се окажат достатъчна защита и срещу студа, но за съжаление надеждите й не се оправдаваха. Свиреп студ често гарнираше зимните нощи, присмивайки се ледено на опитите да бъде прогонен с малката камина. И все пак мекото присъствие на завесите правеше стаята да изглежда по-топла. Четири огромни възглавници се изля-гаха върху малко легло с балдахин. Нямаше място за по-голямо. До леглото имаше малка маса с кана в леген за миене. До нея стоеше гардероб, завещан от майка й заедно със сандъка за чеиза. Солидното ковчеже със заплашителна ключалка стоеше до таблата на леглото. Мебелите в стаята се изчерпваха с тоалетна масичка, огледало и малък стол.