Конспирация за короната

- Кои са „те“? - попита Ройс, а гласът му бе няколко градуса по-студен.

- Ами, много от тях бяха кралски стражи, но си имаха и цяла група нови приятелчета. Спомняш ли си онези странници, за които си говорихме преди няколко дни? Движеха се заедно с кралските стражи, така че трябва да са работели за принца, бих си помислил - Албърт отново хвърли поглед към Олрик. - Претърсваха целия град и разпитваха за двойка крадци с база Долния квартал. Тогава се изпарих. Напуснах града и се отправих на запад. Навсякъде бе същата работа. Гъмжи от патрули. Обръщаха надолу с главата странноприемници и таверни, изкарвайки хората на улицата. Досега бях една стъпка пред тях. За последно чух, че са въвели полицейски час в Медфорд.

- Значи, продължи да вървиш на запад? - попита Ейдриън.

- Докато се озовах тук. Това е първото място, което не е било пре-тършувано.

- Което обяснява навалицата - вмъкна Ейдриън. - Мишките напускат потъващия кораб.

- Да, много хора прецениха, че Медфорд вече не е толкова дружелюбно място - обясни Албърт. - Прецених, че мога да се завъртя тук няколко дни и сетне да се върна и тествам водите.

- Нещо за принца или принцесата? - попита Олрик.

- Нищо конкретно - отвърна Албърт. Отпи, очите му се задържаха на принца.

Задната врата на хана се отвори и влезе гърчава фигура. Бе мръсен, облечен в окъсани дрипи и шапка, на която повече щеше да отива да се нарича чувал. Притискаше малка кесия до гърдите си и се спря само за миг, очите му обходиха стаята нервно. Бързо отиде зад бара, където кръч-марят напълни торбичка с храна в замяна на кесията.

- Какво си имаме тук? - запита едър лудак край една от масите, докато се изправяше на крака. - Сваляй шапката, елфе. Покажи ни ушлета-та.

Парцаливият сиромах стисна здраво торбата си и погледна към вратата. Щом го стори, друг от мъжете в бара се раздвижи, за да запречи пътя му.

- Казах да я свалиш! - нареди якият.

- Остави го на мира, Дрейк - каза му кръчмарят. - Той просто дойде за малко храна. Няма да я яде тук.

- Не мога да повярвам, че търгуваш с тях, Хал. Не си ли чул, че те убиват хора тук в Дънмор? Проклети същества - Дрейк се протегна да издърпа шапката, но фигурата ловко се измъкна. - Виждаш ли какви са? Бързички когато искат, но мързеливи копелета, ако се опиташ да ги накараш да свършат нещо. Само създават проблеми. Пускай ги тук и един ден ще те наръгат в гръб и ограбят.

- Той не краде нищо - каза Хал. - Идва тук веднъж седмично да купи храна за семейството си. Този има жена и дете. Бедните едвам оцеляват. Живеят в гората. Градската стража в Медфорд ги изгони преди повече от месец.

- Нима? - рече Дрейк. - Ако живее в гората, откъде намира пари да плаща за храната? Крадеш ги, нали, момче? Ограбваш честните хора? Проникваш по фермите? Ей затова охраната ги пъди от градовете, защото са все крадци и пияници. Стражата в Медфорд не ги иска по улиците си, а аз не ги ща по нашите.