Конспирация за короната
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Конспирация за короната». Краткое содержание книги:
- Това е бил просто Магнус - каза Олрик. - Каменоделства из замъка месеци наред.
- Видяхте ли джуджето да се приближава от коридора? - запита магьосникът.
- Не - отвърна Ейдриън и Ройс потвърди с поклащане на глава.
- А когато вие влязохте в параклиса, тялото на краля виждаше ли се?
Ейдриън и Ройс поклатиха глави.
- Тогава това разкрива всичко - каза магьосникът, като че всичко бе напълно ясно. Останалите объркано се вгледаха в него. Есрахаддон въздъхна. - Джуджето е убило Амрат.
- Това е невъзможно - протестира Олрик. - Баща ми беше едър мъж и кинжалът бе забит надолу. Джудже не би могло да го промуши в горната част на гърба.
- Баща ти е бил в параклиса си, като всеки набожен крал, коленичил със сведена глава. Джуджето го е убило, докато се е молел.
- Но вратата беше заключена, когато влязохме - каза Ейдриън. - И в стаята нямаше никой друг краля.
- Нямало е никой видим за вас. Параклисът има ли олтар с шкаф? -Да.
- Така беше и преди хилядолетие. Религията се променя бавно. Шкафът би бил твърде малък за човек, но джудже би могло да се побере с лекота. След като е убило краля, то е заключило вратата и е зачакало да откриете тялото - Есрахаддон замлъкна. - Не може да е правилно - вие двамата да? - извъртя очи и поклати глава. - Ако това е било причинено на езика ни, страхувам се да узная съдбата на всичко останало.
Заради заключената врата, нощен стражник или чистач не би открил тялото по-рано. Само опитен крадец би могъл да влезе, какъвто предполагам поне един от вас е - последните думи произнесе, докато гледаше към Ройс. - След като сте излезли, джуджето е изпълзяло, отворило вратата и вдигнало тревога.
- Значи джуджето е посредник на църквата?
- Не - магьосникът въздъхна неудовлетворено. - Никое джудже не би носило обикновен кинжал. Техните традиции се променят по-бавно и от религията. Даден му е бил кинжалът от онзи, що го е наел. Открийте този човек и ще откриете истинския убиец.
Всички гледаха зашеметени магьосника.
- Това е невероятно - рече Олрик.
- Не, не беше толкова трудно да се определи - магът кимна към скалата. - Бягството бе тежко. Да говоря като вас е тежко. Да се определи убиеца на крал Амрат бе... бе... леко?
- Леко? - запита Ейдриън. - Имаш предвид лесно.
- Как така лесно е противоположното на тежко? Това смисъл няма.
Ейдриън сви рамене.
- И все пак е така.
Есрахаддон изглеждаше объркан.
- Уви. Толкова помощ можах да ви предложа. Затова ще поемам по пътя си. Както казах, очакват ме дела. Бе ли достатъчно съдействието ми, за да предотврати развързани езици?
- Имаш думата ми - Олрик протегна ръка.
Магьосникът погледна към отворената длан и се усмихна:
- Думата ти е достатъчна.
Обърна се и без да се сбогува, пое надолу по склона.
- Ще вървиш пеша? Доста ходене има, до което и да е място оттук -викна подире му Ейдриън.
- Очаквам разходката с нетърпение - отвърна магьосникът, без да се обърне. Следвайки древния път, зави и изчезна от поглед.
Останалите оседлаха конете си. Конете вече не притесняваха толкова Майрън, защото той уверено зае мястото си зад Ейдриън. Дори не се държеше, докато не заслизаха по склона в посока обратна на тази, в която бяха дошли. Ейдриън очакваше да задминат Есрахаддон, но стигнаха до дъното на клисурата без да го видят.
- Не е от обикновените хорица, нали? - запита Ейдриън. Все още се оглеждаше за някаква следа от магьосника.
- Начинът, по който се измъкна от онова място ме кара да се чудя какво точно сме сторили днес, като го пуснахме - каза Ройс.
- Нищо чудно, че императорът е имал такъв успех - Олрик се намръщи и усука края на юздите си. - Макар че надали е минавало без отегчения. Не протягам ръка често, но когато го сторя, очаквам да бъде приета. Намерих реакцията му доста обидна.
- Не съм сигурен, че отказът му да ти стисне ръката е бил проява на грубост от негова страна. Мисля, че е защото не е могъл - каза му Май-рън. - Да ти стисне ръката, имам предвид.
- Защо не?
- В „ Събраните писма на Диойлион “ се разказва малко за затварянето на Есрахаддон. Отрязали и двете му ръце, за да намалят възможността му да прави магии.
- О - каза Олрик.
- Защо ли имам чувството, че този Диойлион не е умрял от естествена смърт? - запита Ейдриън.
- Вероятно е сред лицата в онзи коридор - Ройс пришпори коня си надолу по склона.
Глава 6