Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
Запали цигарата и дръпна дълбоко през мундщука. Веждите му бяха много тъмни и много тънки и Тара изведнъж осъзна, че са подчертани с молив.
— Е — каза той, — на какво дължа това удоволствие?
Даниел погледна първо него, след което впери поглед през прозореца. Пръстите му барабаняха нервно по облегалката на дивана.
— Имаме нужда от помощ.
— Естествено — отвърна Самали все така с усмивка.
Обърна се към Тара, прехвърли крак върху крак и оправи гънките по панталона си.
— Госпожице Мъдрей, аз съм това, което често и доста грубо наричат „подкупвач“. Съсловие с лоша слава, до момента, и който на някого му дотрябва нещо. Тогава изведнъж ставаме незаменими. Благодарно занимание — той размаха ръка, показвайки скъпия апартамент, — макар и недотам облагородяващо. Човек с моята професия бързо научава, че посещенията никога нямат социален характер. Винаги има, как се казваше, дневен ред.
Интонацията му беше шеговита, но очите му бяха студени, сякаш казваше, че е наясно с протоколната им любезност и държи те да са наясно, че и неговата е такава. Той отметна глава, дръпна бавно от цигарето и се загледа в тавана.
— Е, какво ти трябва, Даниел? Имаш проблеми с разрешителното ли? Или Стивън Спилбърг е проявил интерес да заснеме работата ти и ти е нужна помощ с разните документи?
Самали се разсмя на шегата си. Даниел изпи уискито си, остави чашата и рязко отвърна:
— Трябва ми информация.
— Информация! — възкликна Самали. — Колко ласкателно. Учен с твоята репутация да дойде при мен за съвет. Наистина не се сещам какво ще е това, което аз знам, а ти не, по все пак питай.
Даниел се наведе и кожата на канапето проскърца под тялото му. Погледът му се върна за миг върху Самали, след което отново се зарея през прозореца. Явно нямаше желание да погледне в очите по-възрастния мъж.
— Искам да знам за Саиф ал-Таар.
Кратка тишина.
— Нещо по-конкретно? — попита Самали. — Или най-общо резюме?
— Искам да знам какво общо има Саиф ал-Таар с антиките.
— Мога ли да попитам защо?
— По-добре ще е да не навлизам в подробности. И заради твоята безопасност, и заради нашата. Има една определена антика, която смятам, че той иска, и желая да знам защо.
— Колко си тайнствен, Даниел!
Той вдигна лявата си ръка и започна да изучава ноктите си. На Тара й се стори, че чува шушукане откъм страничната стая.
— Тази мистериозна антика — каза Самали. — Прав ли ще съм, ако предположа, че е в кутията в чантата на госпожица Мъдрей?
Нито Тара, нито Даниел отговориха.
— Ще приема мълчанието ви като потвърждение. — Той премести поглед към Тара. — Може ли да я видя, ако обичате?
Тя погледна първо него, след това Даниел, след това чантата в скута си. Гърленият смях на Самали наруши мълчанието.
— Не се и съмнявам, че доктор Ласаж ви е казал да не ми я показвате. Още един урок, който се усвоява бързо в моята професия. Че никой никога не ти вярва.
Той ги изгледа продължително и махна с ръка.
— Няма значение. Задръжте я за себе си, щом така предпочитате. Просто ще ми затрудните задачата да отговоря на въпроса ви. Все едно да играеш открит покер, без да виждаш картите на другия.
Той отново се зае да изучава ноктите си.
— Значи искате да знаете за Меча на отмъщението, така ли? — замислено каза той. — Доста опасно разследване. И какво, чудя се…
— Ще спечелиш ти от това? — Даниел стана, взе чашата си, отиде до барчето и си наля още едно уиски. Ръката му трепереше. — Нищо. Моля те да ни помогнеш от сърце.
Веждите на Самали подскочиха.
— Охо! Първо ме ласкаят като източник на всемъдрост, след това като велик филантроп. Като свършим, сигурно аз самият няма да знам кой съм.
— Мога да ти дам няколкостотин долара. Триста или четиристотин. Ако за това става въпрос.
Самали изпуфтя презрително.
— Даниел, моля ти се. Може и да съм парвеню, но поне съм парвеню със стил. Да не съм ти някоя улична курва, дето взима пари в брой за извършена услуга? Задръж си четиристотинте долара.
Той дръпна поредната порция дим от цигарето и се усмихна, сякаш се наслаждаваше на смущението на Даниел.
— Въпреки че в този живот няма нищо напълно безплатно. Особено пък информацията за някой толкова опасен като Саиф ал-Таар. Така че дай да оставим ти да си ми длъжник — Някой ден може да се обадя да си поискам дълга. Става ли?