Човек на почит

— Господин Морано, не исках господин Лугано да си помисли, че се хваля, затова не споменах за работата си с вас. Само казах, че ви познавам от квартала.

Дон Емилио се усмихна.

— Знам, момче. Точно затова всички те харесваме. Не вдигаш шум около себе си. Лугано остана изненадан, когато чу, че си предпочитан човек. Казахме му, че малкото войниче е по-голям мъж от Марк Антоний.

Всички присъстващи на масата се засмяха. Тогава Бепи им каза, че на седми май следващата година ще се жени.

— Искам две маси с по десет места — каза бързо дон Емилио. — Ще доведа главите на пет фамилии и съпругите им, както и капитаните на всички фамилии на твоята сватба. Те ще бъдат мои гости. След този ден ти ще бъдеш уважаван от всички. Не забравяй, две маси. Разбрахме ли се, момче?

Бепи беше изненадан и зарадван от отношението на боса. Щеше да бъде голяма чест да посрещне такива хора.

— Високо ценя начина, по който ме приветствахте със завръщането — каза той. — Благодаря ви, господин Морано.

— Ще имаш всичко, което ти потрябва. Само ми се обади, разбра ли, момче? Дръж връзка с мен. Добре дошъл у дома. Вземи това и си купи шапка — каза той и подаде на Бепи петстотин долара.

На следващата сутрин, когато Бепи отиде в офиса на Червения, там беше само секретарката. Подир кратка кавга с нея той седна да прегледа счетоводните книги. След около два часа стигна до заключението, че Червения здравата го е прекарал. Беше използвал доброто име на фирмата, за да получи заеми за финансирането на новите заведения. Не беше инвестирал никакви пари от печалбите. Използвал бе фирмени кредити със срок десет години, като е изплащал дребни суми и е прибирал печалбата на съдружието. Бизнесът обаче изглеждаше по-добре от всякога, като се съди по поръчаните от фирмата суровини.

При него влезе Червения.

— Здрасти, Бефино, come sta32?

— Майната ти, come sta. Здравата си ме прецакал, Червен, и искам да знаеш, че това ми е напълно ясно. Може би си мислиш, че не разбирам от цифри, понеже напуснах училище на шестнайсет години, но се заблуждаваш. Преждевременно си купуваш билет за оня свят. Тази сутрин започнах да обмислям бъдещето ти.

— Стига, Бепи. Не говори така. Какво ти става, по дяволите? На никого не се доверяваш. Продължаваш да си същия Бефино, както преди.

— А ти какъв искаш да бъда бе, същия тъпунгер като теб ли? Ти си болен, Червен. Нещо ти има. Винаги съм те мислел за умен. За доверие ли говориш, гнусен милански плужек? Ще ти се доверя само след като те пратя в гроба — заплаши го Бепи. — Искаш ли да знаеш какво не е наред? Вчера разговарях с Маймуната, Але Хоп, Джоуи Ди и Малкия Паули. Те следяха нещата по моя поръчка. Джоуи Ди е като сметачна машина — започва да бълва цифри само щом му натисна острия нос. Ти си финансирал изцяло сделките за новите заведения, номер четири и номер пет, до последния цент. Не е инвестирано нищо от наличните пари на нашето съдружие. Всичко е само на книга. Освен това счетоводната документация показва, че когато заминах, сме купували хартиени материали на стойност хиляда долара месечно за всяко от заведенията. През последната година ти си купувал хартиени материали за по две хиляди долара месечно. Това означава, че бизнесът трябва да се е удвоил. Или крадеш много яко, или търгуваш с хартия. Кое от двете е вярното, Червен? Ти си мошеник, при това тъп. Винаги съм те смятал за умен, но съм бъркал. А ако данъчните направят проверка на документацията ни, също ще установят кражбата. Всеки идиот би я забелязал. Тъп мошеник! Парите са ти размътили мозъка.