Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Процесът продължи три дни. Основен свидетел на обвинението беше един френски гражданин на име Жан Шавал. Той даде силно тенденциозни показания срещу Бепи и явно имаше голямо желание да го види осъден. Обясняваше с големи подробности какво е видял да прави Бепи на френския войник, като се усмихваше в нужните моменти и свиваше вежди, когато описваше болката. Държеше се, все едно че самият той е адвокат, и съдът изглеждаше впечатлен.
Гласът на Шавал кънтеше зловещо в ушите на Бепи.
Накрая дойде ред на ефрейтор Менесиеро да застане в свидетелската ложа и да даде показания в своя защита. Той започна да обяснява какво се е случило. Кипеше вътрешно заради версията на Шавал, но успяваше да изглежда спокоен. Най-неочаквано нарече Шавал „господин Кавал“. Вметна го толкова невъзмутимо по средата на показанията си, че присъстващите в съдебната зала реагираха мигновено. Английските и американските войници направо обезумяха от възторг и започнаха да аплодират шумно. Дори съдиите не можаха да сдържат смеха си.
После защитата представи една хубавичка френска проститутка, която се закле, че самият Шавал е бил много пиян и не е успял да осъществи полов акт с нея. Следователно как би могъл да види кой е държал бутилката и е нанесъл злополучния удар? Това нейно твърдение впечатли съда. Тя описа сцената много образно и убедително. Докато напускаше свидетелската ложа с предизвикателни движения на тялото и устните, тя погледна Шавал, сякаш искаше да каже: „Този човек нещо не е в ред.“
Шавал, чиято съпруга присъстваше в залата, очевидно бе смутен и засрамен. Адвокатът на защитата забеляза това, възползва се от неговата слабост и му зададе пагубния въпрос: какво е правел той в такъв бар и в компанията на проститутки? Шавал се усмихна плахо и се напрегна да измисли отговор, но язвителният му език бе блокирал. Бепи прошепна на адвоката си:
— Гледай как една мъничка курва му завря френската гордост в задника. Казах ти, че това ще свърши работа.
В този момент Шавал забеляза, че още няколко проститутки чакат да дадат показания. Бепи му беше хванал конците. Шавал помоли да го освободят. Каза, че не му е добре.
Очевидно бе, че Шавал няма да се върне като свидетел, и понеже съдът предпочиташе обвинението в опит за убийство да бъде снето, осъдиха ефрейтор Менесиеро за нарушаване на обществения ред: четиринадесет дни тежък физически труд, без понижение в чин и в заплащането. Присъдата беше условна.
По-късно същата година Бепи взе тридесет дни отпуск и заедно с един свой приятел замина за родния град на дядо си — Шака, Сицилия. Там той нае залата на общината и даде банкет за сто и петдесет души в чест на своя дядо. За Бепи това бе незабравимо преживяване. Историите, които се разказваха за баща му и дядо му, бяха приятни и го караха да се чувства горд.
Един ден чичо му Бруно го заведе в Палермо. Той беше известен в Сицилия мафиоз. Отидоха да се срещнат с един много влиятелен човек — Чарли Лугано, бивш бос от мафията в Ню Йорк. Депортиран бил в Сицилия от сенатската комисия по организираната престъпност и живееше в разкошна вила с изглед към морето. Той посрещна Бепи и чичо му радушно и ги целуна по двете бузи.
Бепи го поздрави и заговори на италиански, но Лугано го прекъсна.
— Съгласен ли си да говорим на английски? Вече изминаха дванайсет години, откакто ме депортираха, а тук не ми харесва. Липсва ми Ню Йорк — обясни той.
— Защо? Такъв хубав дом имате. Сицилия е красива. Според мен е чудесно.
— Бефино, знаеш кой съм, нали?
— Да, сър, знам. Чичо Бруно ми разказа за вашето влияние, господин Лугано, а и често съм чувал името ви в Ню Йорк.
Лугано се усмихна.
— Майка ми и баща ми са се преселили там от Сицилия, когато съм бил само на три години. Целият ми живот е минал в Америка и никога не се научих да говоря добре италиански. Родителите ми общуваха на английски двайсет и четири часа в денонощието, така че аз наистина не научих италиански. Това място не е за мен. Предпочитам да се върна в Бруклин. Там съм израсъл, в Ред Хук.
Докато ядяха и пиеха на терасата, Бепи го попита дали познава дон Емилио Морано.
— Да, разбира се — отвърна Лугано. — На младини Емилио беше един от воините ми. Сега, естествено, той си има своя фамилия в Бруклин — много силна и дълбоко уважавана фамилия. Дон Емилио е един много достоен и почитан човек.
Бепи не спомена нищо за връзката си с Морано. Лугано също познаваше дядото на Бепи и каза, че той е бил много почитан човек.