Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Можете да вярвате каквото си искате за него. Но не можете да избегнете факта, че тази вечер принцът бе нападнат. Виждал съм белези като тези по лицето му и преди — на лицето на онзи изчезнал мъж.
— Така ли? Нали сам казахте, че не сте огледали тялото?
— Видях лицето му.
Флаус взе писалката си, после недоволно я захвърли.
— Дори това, което твърдите, да е истина — в градината, в мрака, от разстояние…
— Къде бяхте вие, хер Флаус?
— Не е ваша работа.
— С Робърт Вандаариф?
— Да. Не мога да говоря за това с вас. Както сам казахте, ситуацията е деликатна — нуждата да се запази репутацията на принца, на годежа, на замесените лица. Лорд Вандаариф бе така добър да ми отдели време, за да обсъдим възможни стратегии…
— Плаща ли ви?
— Няма да отговарям на такова нахалство!
— Аз пък няма да търпя глупости!
— Доктор Свенсон, вие сте военен, все го забравям, и сте откровен. Този път ще си затворя очите за тона ви, защото наистина трябва да разчитаме един на друг, за да защитаваме нашия принц. Що се отнася до въпросите ви, признавам, че съм изключително любопитен да разбера как вие сте открили принца тази вечер и как така сте го „спасили“ и от кого.
Свенсон свали монокъла от лявото си око и го вдигна към светлината. Намръщи се, дъхна му, избърса го в ръкава си, сложи си го и погледна Флаус с неприкрита антипатия.
— Боя се, че трябва да се връщам при пациента си.
— Реших — заяви Флаус, — че отсега нататък принцът постоянно ще бъде придружаван от въоръжена охрана.
— Отлично предложение. Блах съгласен ли е?
— Съгласен е, че предложението е отлично.
Свенсон поклати глава.
— Принцът няма да го приеме.
— Принцът няма да има избор. Нито пък вие, докторе. Каквито и претенции да сте имали досега по отношение на грижите за принца, неспособността ви да предотвратите тазвечерния инцидент убеди и мен, и майор Блах, че отсега нататък той ще се грижи за нуждите на негово височество. Всички медицински въпроси ще се решават в присъствието на майор Блах или хората му.
Флаус протегна ръка. — Настоявам да ми дадете ключа за стаята на принца. Знам, че сте го заключили. Вземам го в качеството си на пратеник.
Свенсон внимателно се изправи, остави пепелника на масичката и без да отмества очи от Флаус, отиде до вратата. Флаус продължаваше да стои с протегната ръка. Свенсон отвори вратата и излезе. След миг Флаус го настигна, почервенял от яд.
— Така няма да стане! Дадох ви заповед.
— Къде е майор Блах?
— Майор Блах е под мое командване — отговори Флаус.
— Вие последователно отказвате да отговаряте на въпросите ми.
— Това е мое право!
— Грешите — каза Свенсон сериозно и погледна пратеника. Но вместо страх или упрек срещна победоносната му усмивка.
— Разсеяхте се, доктор Свенсон. Нещата се промениха. Толкова много, много неща.
Свенсон се обърна към него и прехвърли шинела си от дясната върху лявата си ръка, като позволи на Флаус да види револвера, който стърчеше от джоба му. Флаус пребледня.
— Когато майор Блах се върне…
— Ще се радвам да го видя — каза Свенсон.
Беше сигурен, че барон фон Хьорн е мъртъв.
На ъгъла видя майор Блах, подпрян до стената — не се виждаше от коридора.
— Чухте ли? Пратеникът иска да ви види.
Майор Блах сви рамене.
— Това не е важно.
— Уведомиха ли ви за състоянието на принца?
— Това, разбира се, е сериозно, но услугите ви ми трябват другаде, незабавно. — И без да изчака отговор, тръгна надолу по стълбите. Свенсон, любопитен какво може да е по-важно от кризата с принца, го последва.
Блах го поведе през двора към столовата в казармите. Три от големите бели маси бяха разчистени и на всяка лежеше по един войник. Първите двама бяха живи. Третият бе завит с бяло платно. Блах посочи масите и отстъпи встрани, без да каже и дума. Свенсон преметна шинела си на един стол и видя, че някой вече е донесъл медицинските му инструменти и ги е подредил на метален поднос. Погледна първия мъж — лицето му бе сгърчено от болка, левият му крак най-вероятно бе счупен — и разсеяно приготви инжекция с морфин. Другият бе пострадал по-сериозно: от гърдите му течеше кръв, дишаше учестено, лицето му бе като от восък. Имаше тясна рана между ребрата — възможно бе да са засегнати белите дробове.