Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
— Господин Дюр иска през следващата седмица ние още веднъж да презентираме идеята си пред една малка комисия. Но е почти сигурен, че планът ще бъде одобрен.
— Браво! — възкликна Фриц. — Явно човекът разбира, когато нещо е добро.
— Какво значи „ние“? — попитах обезпокоена.
— Ти и аз — отговори Оливер и се засмя на реакцията ми. — В края на краищата ти също работи върху тази концепция. Ти си моят експерт. Имам нужда от теб.
— Е, тогава… — казах аз.
— Е, тогава — каза и Фриц и вдигна чашата си за тост. — За вас двамата!
Невероятно, но прекарахме една много приятна вечер.
Глава 10
Тъй като предположих, че Фриц няма две вечери подред да ни направи контролни посещения, още на следващата вечер тръгнах смело към уличния телефон срещу книжарничката, с картата на Оливер в ръка, за да се обадя вкъщи. Беше малко след десет и навън все още беше светло, но в бялата гостна вече със сигурност гореше бялата свещ и разпръскваше навсякъде романтична светлина.
През целия ден беше дяволски горещо и дори сега едва се беше разхладило. Термометърът на терасата все още показваше трийсет градуса. Между другото, прекалено топло, за да се въргаляш в леглото.
След третото позвъняване, Евелин вдигна слушалката.
— Съжалявам, че ви притеснявам толкова късно — казах неучтиво аз. — Но задължително трябва да говоря с Щефан. Става въпрос за счетоводителя ни, много е важно.
— Много съжалявам — отвърна Евелин, — но Щефан излезе.
Кой ли пък би повярвал? Направих се, все едно не съм я разбрала.
— Викни го, моля те! Наистина е важно — казах ядосано.
Хубавото на старомодния ни телефон беше това, че човек не можеше да се разхожда навсякъде из жилището с него в ръка. Така на Щефан щеше да му се наложи да напусне любовното им бяло гнезденце, за да говори с мен. По всяка вероятност сега беше завързан със сатенената нощница на Евелин за желязното легло и не можеше толкова лесно да се освободи. Пфу!
— Не мога да го викна, Оливия — отговори Евелин с известна доза нетърпение. — Той не си е вкъщи.
— Добре, но къде е тогава? — попитах аз.
— Каза, че имал още нещо да доработва — отвърна Евелин. Можех ясно да си я представя как свива рамене. — Защо не му звъннеш в кабинета?
Ха! На този трик няма да се хвана. Някъде в далечината съвсем ясно чувах как някой шуми в жилището. Вероятно Щефан се опитваше да се освободи от възела.
— Добре, ще се обадя — казах с леденостуден тон. Нека да е наясно, че много добре знам какво става там. — И извинете още веднъж, че ви обезпокоих толкова късно.
— А, няма нищо — отвърна тя. — И без това аз и господин Какабулке още работим. Той в момента минава с шкурка вратичките на кухненския шкаф, а аз се опитвам да уцеля точния нюанс на бялото. Не трябва да е „твърдо“ бяло, в момента си мисля за лек намек към ванилов цвят. Какво мислиш?
А аз си мислех за нещо съвсем различно.
— Господин Кабулке още е на работа? — попитах, невярваща на ушите си. — При тази адска жега? — Часовникът на аптеката от другата страна на улицата показваше двайсет и два и двайсет. Евелин май искаше да ме преметне.
— Спокойно. Прави го съвсем безплатно — каза Евелин и добави снишавайки глас: — Мисля, че изобщо не му се прибира вкъщи, жена му явно е голямо чудовище. — В слушалката чух как нещо в къщата изтрополи. — Всичко наред ли е, господин Какабулке?
— Няма нищо, само дъ-дъ-дъската ми падна — каза някой, който прозвуча досущ като господин Кабулке. — Но сега ще я вди-вди-вдигна пак.
Или Евелин беше ангажирала първокласен имитатор на гласове, или господин Кабулке наистина беше там и шлайфаше вратичките на шкафа.
— Е, тогава хубава вечер — малко объркана затворих аз.
Известно време се взирах нерешително напред, след това набрах номера на кабинета. Там обаче се включи телефонният секретар.
— Вие се обаждате извън работното ни време — чух гласа на Щефан. Въпреки сухия текст, звучеше много секси. Заслушах се изпълнена с копнеж. — След сигнала можете да съобщите името си, телефонния си номер, както и причината, поради която ни търсите. С удоволствие ще се свържем с вас.
А, не, по-добре не. Причината за моето обаждане не беше много ясна, дори на самата мен. Ако Щефан лично беше вдигнал телефона, може би щях да му кажа: „Просто исках да чуя гласа ти.“
Къде, по дяволите, беше мъжът ми? Може би с приятеля му Адам играеха скуош. Но все още беше около трийсет градуса, доста горещо за скуош.